I

Хората не знаят как да проявяват внимание към намеренията Ми, не могат да видят действията Ми и не могат да вървят в светлината, тъй че тя да ги озари. Макар че човекът някога ценеше словата Ми, той не е способен да прозре измамните замисли на Сатана; тъй като ръстът му е твърде малък, не е способен да постъпва според желанието на сърцето си. Човекът никога не Ме е обичал искрено. Когато го издигна, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „статуса“, отреден му от Мен, и го проучва внимателно; безчувствен към обичливостта Ми, вместо това той продължава да се отдава на предимствата на статуса си. Нима това не е израз на човешките недостатъци?

II

Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят заради статуса ти? Когато водите се стекат, дали могат да спрат пред статуса на човека? Могат ли да се разменят местата на небето и земята заради статуса на човека? Преди проявявах милост към човека отново и отново, но никой не милееше за нея и не я ценеше. Хората просто изслушваха това като приказка или го изчитаха като роман. Наистина ли словата Ми не трогват човешките сърца? Нима Моите слова са лишени от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като използва Сатана като „актив“, с който да Ми служи. Ще прозра всички измамни кроежи на Сатана, така че отсега нататък хората по земята повече да не бъдат подвеждани от Сатана, и за да не Ми се противопоставят заради съществуването на Сатана.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божиите слова към цялата вселена“, „Глава 22“