I

За какво се отнася вярата? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, или когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората трябва да имат вяра по време на страданията и по време на облагородяването, а когато имат вяра, те се изправят пред облагородяване; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Ако независимо от начина, по който Бог върши делото Си, и независимо от средата, в която се намираш, ти си способен да се стремиш към живота и да търсиш истината, да се стремиш към опознаване на Божието дело, и да се стараеш да познаваш делата на Бог, и си способен да постъпваш според истината, това означава да притежаваш истинска вяра и доказва, че не си изгубил своята вяра в Бог.

II

Ако в хода на облагородяването си способен да упорстваш в стремежа към истината, истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, и ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и си способен да търсиш Неговите намерения надълбоко и да проявяваш внимание към Неговите намерения, това означава да имаш истинска вяра в Бог. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито ти се показа, ти се стремеше към Него. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетя страдание — в този момент губиш ли надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се стремиш да удовлетвориш Божиите намерения. Това се нарича истинска вяра, това е най-вярната и най-красивата любов.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“