I

Бог счита, че това събитие от Неговото управление на човечеството,

от Неговото спасение на човечеството, е по-важен от всичко останало.

Той върши тези неща не само с ума Си, не само със словата Си

и със сигурност не ги върши по случаен начин —

Той върши тези неща с намеренията Си,

като същевременно има план, цел и критерии.

Може да се види, че това събитие от Божието дело за спасяване на човечеството

има голямо значение както за Бог, така и за човека.

II

Колкото и тежка да е работата, колкото и големи да са препятствията в нея,

колкото и слаби да са хората

и колкото и дълбоко да е непокорството на човечеството,

нищо от това не е трудно за Бог.

Бог постоянно е зает, Той отдава сърцето и душата Си

и Той управлява делото, което иска да извърши.

Той също така подрежда всичко

и господства над всички онези хора, върху които иска да върши делото си,

и над цялото дело, което иска да извърши —

всичко това е безпрецедентно.

Това е първият път, в който Бог използва тези методи

и плати такава огромна цена,

за да осъществи този мащабен проект да управлява и да спаси човечеството.

III

Докато Бог извършва цялото това дело,

малко по малко Той безрезервно изразява и освобождава пред човечеството

сърцето и душата Си, това, което Той притежава и представлява,

Своята мъдрост и всемогъщество и всеки аспект от Своя нрав.

Изразяването и освобождаването на тези методи е безпрецедентно.

И така, в цялата вселена освен хората,

които Бог има за цел да управлява и да спаси,

никога не е имало същества толкова близо до Бог,

които да са имали толкова съкровена връзка с Него.

IV

В Божието сърце човечеството, което Той иска да управлява и да спаси, е на първо място,

и Той цени това човечество повече от всичко останало.

Макар че е платил огромна цена за хората

и макар че те постоянно Го нараняват и се бунтуват срещу Него,

Той не се оплаква и не съжалява,

Той все пак не ги оставя и не се отказва от тях,

а продължава да изпълнява Своето дело, без да се спира.

Това е защото Той знае, че рано или късно ще дойде ден,

в който хората се пробуждат от призива на словата Му

и се трогват от Неговите слова,

признават, че Той е Господ на творението,

и тогава се завръщат на Негова страна…

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“