Бог не идва на земята, за да усъвършенства Своята обикновена човешка природа, нито пък да изпълнява делото на обикновената човешка природа. Той идва само за да извърши делото на божествената природа в обикновена човешка природа. Това, което Бог говори за обикновената човешка природа, не е каквото хората си представят. Човекът определя „обикновената човешка природа“ като това да имаш съпруга или съпруг, синове и дъщери, които са доказателство, че си обикновен човек; Бог обаче не вижда нещата по този начин. Той смята за обикновена човешка природа това да имаш обикновени човешки мисли, обикновен човешки живот и да бъдеш роден от обикновени хора. Но Неговата представа за обикновеност не включва това да имаш съпруга или съпруг и деца по начина, по който човек говори за обикновеността. Тоест за човека обикновената човешка природа, за която Бог говори, е това, което човек би сметнал за отсъствие на човешка природа, почти лишена от емоции и на пръв поглед лишена от плътски нужди, точно като Исус, който имаше само външността на обикновен човек и прие външността на обикновен човек, но в същността Си не притежаваше абсолютно всичко, което обикновеният човек трябва да притежава. От това се вижда, че същността на въплътения Бог не включва цялата обикновена човешка природа, а само част от нещата, които хората трябва да притежават, за да поддържат рутинния обикновен човешки живот и обикновените човешки способности за разсъждение. Но тези неща нямат нищо общо с това, което човекът счита за обикновена човешка природа. Те са това, което въплътеният Бог трябва да притежава. Има обаче и такива хора, които твърдят, че за въплътения Бог може да се каже, че притежава обикновена човешка природа само ако има съпруга, синове и дъщери, семейство; без тези неща, казват те, Той не е обикновен човек. Тогава те питам: „Бог има ли съпруга? Възможно ли е Бог да има съпруг? Възможно ли е Бог да има деца?“ Това не са ли заблуди? И все пак въплътеният Бог не може да изскочи от пукнатина между скалите или да падне от небето. Той може да се роди само в обикновено човешко семейство. Затова Той има родители и сестри. Това са нещата, които обикновената човешка природа на въплътения Бог трябва да притежава. Такъв беше случаят с Исус; Той имаше баща и майка, сестри и братя и всичко това беше нормално. Но ако Той имаше съпруга, синове и дъщери, това нямаше да е обикновената човешка природа, която Бог желаеше въплътеният Бог да притежава. И ако случаят беше такъв, Той нямаше да може да работи от името на божествеността. Точно защото Той нямаше съпруга или деца, но все пак беше роден от обикновени хора в обикновено семейство, Той успя да извърши божественото дело. И за да бъда още по-ясен, това, което Бог смята за обикновен човек, е човек, роден в обикновено семейство. Само такъв човек притежава необходимите качества, за да върши божествени дела. Ако пък човекът има съпруга, деца или съпруг, този човек не би могъл да върши божествени дела, защото ще притежава само обикновена човешка природа, която е нужна на хората, но не и тази, която е нужна на Бог. Божият промисъл и това, което хората разбират, често са коренно различни неща. В този етап от Божието дело има много неща, които противоречат на представите на хората и се различават значително от тях. Може да се каже, че този етап от Божието дело се състои изцяло от практическа работа на божествената природа, а човешката природа играе второстепенна роля. Тъй като Бог идва на земята, за да изпълни Своето дело Сам, вместо да позволи на човека да се заеме с него, Той се въплъщава в плът (в непълноценен, обикновен човек), за да извърши Своето дело. Той използва това въплъщение, за да представи на човечеството нова епоха, да разкаже на хората за следващия етап от делото Си и да помоли хората да вършат практическа работа в съответствие с пътя, описан в думите Му. Така приключва Божието дело в плът; Той скоро ще напусне хората, вече няма да живее в плътта на обикновената човешка природа, а по-скоро ще се отдалечи от човека, за да продължи с друга част от Своето дело. След това, използвайки хора според Своето сърце, Той продължава делото Си на земята сред тази група хора, но в рамките на тяхната човешка природа.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва“)