Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това се вижда, че създадените от Бог и мъже, и жени могат да бъдат използвани в Неговото дело и че за Бог няма разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да се прояви във всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е тялото на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, сегашният етап от делото трябваше да бъде завършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не се повтаря, нито пък влиза в противоречие с друг. По това време, докато вършеше Своето дело, Исус беше наречен единственият Син, а „Син“ предполага мъжки пол. Защо единственият Син не се споменава в сегашния етап? Причината е, че изискванията на делото са наложили промяна в пола в сравнение с този на Исус. За Бог няма разлика между половете. Той върши Своите дела, както пожелае, и при това не е подвластен на никакви ограничения, а е изключително свободен. Но всеки етап от делото има своето практическо значение. Бог стана плът два пъти и е очевидно, че Неговото въплъщение от последните дни е последното. Той е дошъл, за да разкрие всички Свои дела. Ако по време на този етап Той не беше станал плът, за да извърши лично дело, на което човекът да бъде свидетел, хората завинаги щяха да се придържат към идеята, че Бог е само мъж, а не жена. Преди това всички хора вярваха, че Бог може да бъде само мъж и че жена не може да бъде наречена Бог, тъй като всички смятаха, че мъжете имат власт над жените. Те вярваха, че никоя жена не може да поеме властта, че само мъжете могат. Нещо повече, те дори казваха, че мъжът е глава на жената и че жената трябва да се подчинява на мъжа и не може да го превъзхожда. В миналото, когато беше казано, че мъжът е глава на жената, това се отнасяше за Адам и Ева, които бяха измамени от змията, а не за мъжа и жената, както бяха създадени от Йехова в началото. Разбира се, че жената трябва да се подчинява на съпруга си и да го обича, а съпругът трябва да се научи да изхранва и издържа семейството си. Това са законите и повелите, наложени от Йехова, които човечеството трябва да спазва в живота си на земята. Йехова каза на жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.“ Той говореше така само за да могат хората (т.е. и мъжете, и жените) да водят нормален живот под владичеството на Йехова и така животът на човечеството да има устройство и да не излиза от своя правилен ред. Затова Йехова определи подходящи правила за поведението на мъжа и жената, макар че това се отнасяше само за сътворените същества, живеещи на земята, и нямаше връзка с въплътения Бог. Как може Бог да бъде същият като сътворените от Него същества? Думите Му бяха насочени само към хората, които Той беше създал; Той определи правила за мъжа и жената, за да могат хората да водят нормален живот. В началото, когато Йехова сътвори човека, Той създаде два вида човешки същества — мъж и жена; така и в телата на въплътения Бог има разделение на мъжки и женски пол. Той не взе решение за Своето дело според думите, които изрече на Адам и Ева. Двата пъти, когато Той стана плът, бяха определени изцяло според Неговата мисъл по времето, когато за първи път създаде човека, т.е. Той завърши делото на двете Си въплъщения, основани на мъжа и жената, преди те да бъдат покварени. Ако хората възприемаха думите, изречени от Йехова към измамените от змията Адам и Ева, и ги прилагаха към делото на Божието въплъщение, нямаше ли Исус също да трябва да обича жена Си, както се полага? Така Бог все още ли щеше да бъде Бог? И ако това е така, щеше ли да може Той все пак да завърши Своето дело? Ако е грешка тялото на въплътения Бог да бъде женско, тогава нямаше ли да е също невероятна грешка Бог да е създал жената? Ако хората все още вярват, че би било погрешно Бог да се въплъти като жена, тогава нямаше ли Исус, който не се е оженил и следователно не е можел да обича жена Си, да бъде също толкова в грешка, колкото сегашното въплъщение? Тъй като ти използваш думите, казани на Ева от Йехова, за да прецениш истината за Божието въплъщение в наши дни, тогава трябва да използваш думите на Йехова, казани на Адам, за да отсъдиш за Господ Исус, който стана плът в Епохата на благодатта. Това не са ли две еднакви неща? Ако ти преценяваш Господ Исус според мъжа, който не е бил измамен от змията, тогава не можеш да съдиш за истината на днешното въплъщение според жената, която е била измамена от змията. Това би било несправедливо! Тази преценка за Бог доказва, че ти липсва рационалност. Когато Йехова два пъти стана плът, полът на Неговото тяло беше свързан с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията; Той два пъти стана плът в съответствие с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията. Не си мислете, че мъжката природа на Исус е била същата като тази на Адам, който беше измамен от змията. Двамата нямат никаква връзка помежду си, те са мъже с две различни природи. Със сигурност не е възможно мъжката природа на Исус да доказва, че Той е глава на всички жени, но не и на всички мъже, нали? Не е ли Той Царят на всички евреи (както на мъжете, така и на жените)? Той е Самият Бог, не само глава на жената, но и глава на мъжа. Той е Господ на всички създания и глава на всички създания. Как би могъл да определиш мъжката природа на Исус като символ на главата на жената? Няма ли това да е богохулство? Исус е мъж, който не е покварен. Той е Бог; Той е Христос; Той е Господ. Как би могъл Той да бъде мъж като Адам, който е бил покварен? Исус е плът, носена от пресветия Божи Дух. Как би могъл да кажеш, че Той е Бог, който притежава мъжката природа на Адам? В такъв случай нямаше ли да е погрешно цялото Божие дело? Щеше ли Йехова да вложи в Исус мъжката природа на Адам, който беше измамен от змията? Не е ли въплъщението в днешно време още един пример за делото на въплътения Бог, който е различен по пол от Исус, но е като Него по природа? Още ли смееш да твърдиш, че въплътеният Бог не може да бъде жена, защото жената е била първата, която е била измамена от змията? Още ли смееш да твърдиш, че понеже жената е най-нечистата и е източникът на покварата на човечеството, Бог не би могъл да стане плът като жена? Смееш ли да продължаваш да твърдиш, че „жената винаги трябва да се подчинява на мъжа и никога не може да бъде проявление на Бог или пряко да Го представлява“? Не си разбрал в миналото, но можеш ли сега да продължаваш да хулиш Божието дело и особено въплътеното Божие тяло? Ако това не ти е ясно, най-добре внимавай какво говориш, за да не бъдат разкрити твоите глупост и невежество и да не излезе на показ твоята грозота. Не си мисли, че разбираш всичко. Казвам ти, че всичко, което си видял и преживял, няма да ти е достатъчно, за да разбереш дори една хилядна част от Моя план за управление. Защо тогава се държиш толкова надменно? Малката частица талант и малкото познание, които имаш, не стигат на Исус да ги използва дори за една секунда от делото Си! Колко опит имаш всъщност? Всичко, което си видял и чул през своя живот, и всичко, което си могъл да си представиш, е по-малко от работата, която върша в един-единствен миг! Най-добре ще е да не бъдеш придирчив и да не търсиш грешки. Бъди високомерен колкото искаш, но ти си само едно същество, което не е равно дори на мравка! Всичко, което имаш в корема си, е по-малко от това, което е в корема на мравка! Не си мисли, че само защото си натрупал известен опит и имаш известен статус, имаш право да жестикулираш бясно и да говориш с гръмки фрази. Не са ли твоят опит и твоят статус плод на думите, които съм изрекъл? Вярваш ли, че те са били в замяна на твоя собствен труд и усилия? Днес ти виждаш, че съм станал плът и само заради това в теб има изобилие от концепции, и по тази причина — безкрайно много идеи. Ако не беше Моето въплъщение, дори и да притежаваше изключителни дарби, ти нямаше да имаш толкова много концепции; а не произтичат ли именно от тях тези твои идеи? Ако Исус не беше станал плът първия път, щеше ли изобщо да знаеш за въплъщението? Причината да имаш безочието да се опитваш да съдиш второто въплъщение не е ли именно защото първото въплъщение ти даде познание? Защо, вместо да бъдеш послушен последовател, го подлагаш на изучаване? Когато влезеш в този поток и застанеш пред въплътения Бог, ще ти позволи ли Той да Го изследваш? Ти можеш да изследваш собствената си семейна история, но ако се опиташ да изследваш Божията „семейна история“, ще ти позволи ли днешният Бог да проведеш такова изследване? Не си ли сляп? Не си ли навличаш презрение?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)