Бог е дошъл на земята, за да върши Своето дело сред хората, да Се открие лично на човека и да му позволи да Го съзерцава; нима това е малко? Наистина не е проста работа! Не е така, както си го представя човекът: че Бог е дошъл, за да може човекът да Го погледне, за да може човекът да разбере, че Бог е истински, а не нещо смътно или празно и че Бог е възвишен, но и смирен. Може ли да е толкова просто? Именно защото Сатана е покварил човешката плът, а човекът е този, когото Бог възнамерява да спаси, Бог трябва да приеме плът, за да води битка със Сатана и лично да стане пастир на човека. Само това е от полза за Неговото дело. Двете въплъщения на Бог са, за да победят Сатана и да спасят човека по най-добрия възможен начин. Факт е, че само Бог, независимо дали е Божият Дух или въплътеният Бог, може да се бори със Сатана. Накратко, ангелите не могат да водят битка със Сатана, още по-малко пък човекът, който е бил покварен от Сатана. Ангелите са безсилни да водят тази битка, а човекът е още по-безсилен. В този смисъл, ако Бог иска да обработва живота на човека, ако иска лично да дойде на земята, за да спаси човека, тогава Той трябва лично да стане плът — т.е. трябва лично да приеме плътта и с присъщата Си идентичност и делото, което трябва да извърши, да дойде сред хората и лично да спаси човека. Ако не беше така, ако това дело се извършваше от Божия Дух или от човека, от тази битка нямаше да излезе нищо и тя никога нямаше да приключи. Човекът има шанс за спасение само когато Бог стане плът, за да воюва лично срещу Сатана, намирайки се сред хората. Нещо повече, само тогава Сатана е посрамен и остава без възможности да се възползва и без планове, които да осъществи. Делото, което върши въплътеният Бог, е недостижимо за Божия Дух, а още по-невъзможно би било който и да е плътски човек да го извърши от името на Бог, тъй като делото, което Той върши, е в името на живота на човека и за да промени покварения му нрав. Ако човекът участваше в тази битка, той само щеше да избяга в жалък безпорядък и просто нямаше да е в състояние да промени своя покварен нрав. Той не би бил способен да спаси човека от кръста или да победи цялото разбунтувано човечество, а би могъл само да свърши малко стара работа, която не излиза извън рамките на принципите, или пък работа, която не е свързана с победата над Сатана. Така че защо да си прави труда? Какъв е смисълът от дело, което не може да спечели човечеството, още по-малко да победи Сатана? Така че битката срещу Сатана може да се води единствено от Самия Бог, а за човека просто би било невъзможно да го направи. Човекът е длъжен да се подчинява и да следва, защото не може да извърши делото по създаване на небето и земята, нито пък да се бори срещу Сатана. Човекът може да угоди на Създателя само под ръководството на Самия Бог, чрез което Сатана бива победен; това е единственото, което човек може да направи. И така, всеки път, когато започва нова битка, т.е. всеки път, когато започва делото на нова епоха, това дело се извършва лично от Самия Бог, чрез което Той ръководи цялата епоха и открива нов път за цялото човечество. Зората на всяка нова епоха е ново начало в битката със Сатана, чрез което човекът навлиза в едно по-ново, по-красиво царство и в една нова епоха, която се ръководи лично от самия Бог. Човекът е господар на всички неща, но тези, които са били спечелени, ще станат плод на всички битки със Сатана. Сатана покварява всички неща, той е победеният в края на всички битки, а също така е и този, който ще бъде наказан след тези битки. Ако вземем Бог, човека и Сатана, само Сатана е този, който ще бъде намразен и отхвърлен. Междувременно онези, които са били спечелени от Сатана и не са били приети обратно от Бог, ще бъдат наказани заради Сатана. От горните трима само Бог трябва да бъде почитан от всички. Междувременно онези, които са били покварени от Сатана, но които Бог е върнал при Себе Си и които са започнали да Го следват, ще получат Божието обещание и ще съдят нечестивите от името на Бог. Бог със сигурност ще победи и Сатана със сигурност ще бъде победен, но сред хората има такива, които ще победят, и такива, които ще загубят. Тези, които победят, ще принадлежат към победителите, а тези, които загубят, ще принадлежат към губещите; това е класификацията на всеки според вида, това е окончателният край на цялото Божие дело. Това е и целта на цялото Божие дело и тя никога няма да се промени. Същността на главното дело според Божия план за управление е съсредоточена върху спасението на човека и Бог става плът преди всичко заради тази същност, заради това дело, така че Сатана да бъде победен. Първият път, когато Бог стана плът, също беше, за да победи Сатана: Той лично стана плът и беше лично прикован на кръста, за да завърши делото на първата битка, което беше делото на изкупление на човечеството. По същия начин и този етап от делото е извършван лично от Бог, който е станал плът, за да върши делото Си сред хората, за да изрича лично словото Си и да позволи на човека да Го види. Разбира се, неизбежно е Той да върши и други дела по пътя си, но основната причина, поради която Той лично извършва Своето дело, е да победи Сатана, да завладее цялото човечество и да спечели тези хора. Така че делото на Божието въплъщение наистина не е просто. Ако Неговата цел беше само да покаже на човека, че Бог е смирен и скрит и че Бог е истински, ако беше само заради извършването на това дело, тогава нямаше да има нужда Той да става плът. Бог би могъл да разкрие директно на човека Своето смирение и скритост, Своето величие и святост, дори и без да става плът, но тези неща нямат нищо общо с делото по управление на човечеството. Те не са в състояние да спасят човека или да го направят пълноценен, а още по-малко могат да победят Сатана. Ако победата над Сатана включваше само Духа, който води битка срещу един дух, тогава подобно дело щеше да има още по-малка практическа стойност; то щеше да е неспособно да спечели човека и щеше да съсипе неговата участ и плановете му за бъдещето. Затова Божието дело днес е от огромно значение. То не се извършва само за да се даде възможност на човека да види Бог, да се отворят очите му или да се почувства малко трогнат и окуражен; такова дело няма никакво значение. Ако можеш да говориш само за такъв вид познание, то това доказва, че не знаеш истинското значение на Божието въплъщение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)