Неговото дело в плът е от изключително значение, което се казва във връзка с делото, а Този, който накрая ще завърши делото, е въплътеният Бог, а не Духът. Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един и не ги изпитва един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен вид хора или определена група хора, а съди нечестивостта на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог, неуважението на човека към Него, нарушаването на Божието дело и така нататък. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, са делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, както се е считало от човека в миналите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и Неговото дело, Неговото слово и целият Му нрав представляват същността Му в нейната цялост. Въпреки че обхватът на Неговото дело е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прякото осъждане на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Богът, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има различни представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е безсмислица, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог. Тъй като това дело вече е завършено, след него делото на Божия съд над човека няма да се появи за втори път; Бог в Своето второ въплъщение вече е завършил пълното дело на цялото управление и четвърти етап на Божието дело няма да има. Тъй като този, който е съден, е човекът — човекът, който е от плът и е покварен, а не духът на Сатана, който се съди пряко, делото на правосъдието следователно не се извършва в духовния свят, а сред хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)