Бог се превръща в плът само за да започне нова епоха и ново дело. Трябва да разберете това. То е много различно от функцията на човека и двете не могат да се споменават заедно. Човекът се нуждае от дълъг период на възпитание и усъвършенстване, преди да може да бъде използван за извършване на дело, а човечността, необходима за това, трябва да е от изключително висок порядък. Човекът трябва не само да притежава способността да поддържа чувството си за нормална човечност, но освен това да разбира много от принципите и правилата на своето поведение спрямо другите и освен това да се посвети специално на изучаването на мъдростта и етичното познание за човека. Човекът трябва да бъде снабден с всички тези неща. С въплътения Бог обаче е различно, тъй като Неговото дело не представлява човека и не е дело на човека; то е по-скоро пряк израз на Неговото същество и пряко изпълнение на делото, което Той трябва да извърши. (Естествено, делото Му се извършва своевременно, а не мимоходом или случайно, и започва, когато настъпи моментът Той да изпълни служението Си). Той не взема участие в човешкия живот или дело, т.е. Неговата човешка природа не е обременена с нищо от това (макар че това не се отразява на делото Му). Той изпълнява Своето служение само когато настъпи времето за това. Какъвто и да е Неговият статут, Той просто се движи напред с делото, което трябва да извърши. Неговото дело е напълно незасегнато от човешкото познание и мнение за Него. Например, когато Исус вършеше Своето дело, никой не знаеше кой точно е Той и просто напредваше в делото Си. Нищо от това не Му пречеше да върши делото, което Му предстоеше да извърши. Поради тази причина Той отначало не направи Своята самоличност известна и не я обяви, а просто насърчи човека да Го следва. Естествено, това не бешесамо демонстрация на Божието смирение, но и на начина, по който Бог действаше в плът. Той можеше да действа само по този начин, защото човекът не можеше да Го разпознае с просто око. Дори и да Го беше разпознал, човекът нямаше да може да помогне в делото Му. Нещо повече, Той не се въплъти, за да разпознае човек плътта Му, а за да върши Своето дело и да осъществи служението Си. Затова Той не отдаваше никакво значение на това да направи Своята самоличност достояние на хората. Когато завърши цялото дело, което трябваше да извърши, цялата Му самоличност и статут станаха ясни на човека по естествен начин. Въплътеният Бог мълчи и никога не обявява нищо. Той не обръща внимание на човека или на това как човекът успява да Го последва, а просто се движи напред в изпълнението на Своето служение и в извършването на делото, което трябва да извърши. Никой не е в състояние да попречи на делото Му. Когато дойде време Той да завърши делото Си, то със сигурност ще бъде завършено и доведено докрай и никой не може да наложи друго. Едва след като Той завърши делото Си и Си тръгне от хората, те ще разберат делото, което Той върши, макар и не напълно ясно. И ще е необходимо много време, за да може човек да разбере напълно намерението, с което Бог първоначално извърши делото Си. С други думи, делото от епохата на въплъщението на Бог е разделено на две части. Едната част се състои от делото, извършено от въплътената плът на Самия Бог, и от думите, изречени от въплътената плът на Самия Бог. След като службата на Неговата плът бъде напълно завършена, другата част от делото остава да бъде извършена от тези, които са използвани от Светия Дух. В този момент човекът трябва да изпълни предназначението си, защото Бог вече е отворил пътя и от човека зависи да го извърви. Това означава, че Бог, който е станал плът, върши една част от делото, а след това Светият Дух и използваните от Него хора ще наследят делото. Следователно човекът трябва да знае какво включва делото, което на този етап се извършва основно от въплътения Бог, да разбере точно какво е значението на Божието въплъщение и делото, което Той трябва да извърши, и да не поставя на Бог същите изисквания, които се поставят на човека. Това е грешката на човека, неговата представа и още повече неговото непокорство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (3)“)