Когато Бог върши Своето дело, Той не идва, за да участва в някакво строителство или движение, а за да изпълни Своето служение. Всеки път Той става плът само за да завърши един етап от делото и да открие нова епоха. Сега е Епохата на царството и подготовката на царството. Този етап от делото не е дело на човека и няма за цел да доведе човека до определено ниво, а да завърши част от Божието дело. Това, което Той върши, не е дело на човека и не е необходимо, за да се постигне конкретен резултат в обработването на човека, преди да напусне земята; целта е да се изпълни Неговото служение и да се завърши делото, което Той трябва да извърши, а именно — да подготви правилно всичко за Своето дело на земята и по този начин да постигне слава. Делото на въплътения Бог е различно от делото на хората, които Светият Дух използва. Когато Бог идва, за да изпълни делото Си на земята, Той се занимава единствено с изпълнението на Своето служение. Във всички останали неща, които не са свързани с Неговото служение, Той почти не взема участие, до степен, че си затваря очите за тях. Той просто върши делото, което трябва да върши, и най-малко се интересува от делото, което трябва да извърши човекът. Делото, което върши, е единствено това, което се отнася до епохата, в която се намира, и до службата, която трябва да изпълнява, сякаш всички останали въпроси не са в Неговата компетенция. Той не натрупва допълнителни основни познания за живота сред хората, не усвоява нови социални умения и не се въоръжава с нищо друго, което човекът знае. Всичко, което човекът трябва да притежава, е напълно безразлично за Него и Той върши само делото, което е Негов дълг. И така, от човешка гледна точка, на въплътения Бог му липсват твърде много неща — до степен, че Той не обръща внимание на много неща, които човекът би трябвало да притежава, и не разбира тези неща. Неща като обикновеното житейско познание, принципите на поведение и взаимодействие с другите хора сякаш не се отнасят за Него. Но във въплътения Бог просто не можеш да откриеш и най-малкия намек за необикновеност. С други думи, Неговата човешка природа просто поддържа живота Му на обикновено човешко същество с обикновен мислещ мозък, като Му дава способността да различава доброто от злото. Той обаче не притежава нито едно от другите неща, които би трябвало да притежава само човекът (сътвореното същество). Бог е облечен в плът само за да изпълнява Своето собствено служение. Неговото дело е насочено към цялата епоха, не към конкретен човек или място, а към цялата вселена. Това е посоката на Неговото дело и принципът, според който Той работи. Това не може да бъде променено от никого и човекът не може да бъде въвлечен по никакъв начин. Всеки път, когато Бог става плът, Той носи със Себе Си делото на епохата и не възнамерява да живее до човека двадесет, тридесет, четиридесет или дори седемдесет или осемдесет години, за да може той да придобие по-добро разбиране и да проникне в Божията същност. Няма нужда от това! Това изобщо не би задълбочило познанието на човека за присъщия на Бог нрав. Напротив, то само би задълбочило възприятията му и би направило човешките възприятия и мисли застояли. Ето защо всички вие трябва да разберете какво точно е делото на въплътения Бог. Със сигурност не може да не сте разбрали думите Ми, изречени пред вас: „Не съм дошъл да изпитам живота на обикновен човек“. Нима сте забравили думите: „Бог не идва на земята, за да изживее живота на обикновен човек“? Не разбирате целта на Божието въплъщение и не знаете смисъла на думите: „Как би могъл Бог да дойде на земята с намерението да изпита живота на сътворено същество?“. Бог идва на земята само за да завърши делото Си и затова делото Му на земята е краткотрайно. Той не идва на земята с намерението Божият Дух да подхранва плътското Му тяло и да Го направи по-висш човек, който да ръководи църквата. Когато Бог идва на земята, Словото става плът, но човекът не е наясно с делото Му и насила Му приписва някакви качества. Но всички вие трябва да разберете, че Бог е Словото, станало плът, а не плътско тяло, култивирано от Божия Дух, за да поеме ролята на Бог за известно време. Самият Бог не е резултат от култивиране, а е Словото, станало плът, и днес Той официално върши Своето дело сред всички вас. Всички вие знаете и признавате, че въплъщението на Бог е фактическа истина, но само имитирате разбиране за нея. Вие сте неспособни да разберете делото на въплътения Бог, значението и същността на Неговото въплъщение и само вяло повтаряте научените думи след другите. Вярваш ли, че въплътеният Бог е такъв, какъвто си го представяш?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (3)“)