Човешката природа на Христос се управлява от Неговата божественост. Въпреки че е в плът, Неговата човешка природа не е изцяло като тази на плътския човек. Христос има Свой собствен уникален характер и това също се управлява от Неговата божественост. В Неговата божественост няма слабост — слабостта на Христос се отнася до Неговото човешко естество. До известна степен тази слабост ограничава Неговата божественост, но тези граници са в определен обхват и време и не са безкрайни. Когато дойде време да се извърши делото на Неговата божественост, то се извършва независимо от Неговата човешка природа. Човешката природа на Христос се ръководи изцяло от Неговата божественост. Освен нормалния живот на човешкото Му естество, всички останали действия на Неговата човешка природа са повлияни, засегнати и направлявани от Неговата божественост. Въпреки че Христос има човешка природа, това не нарушава делото на Неговата божественост, защото човешката природа на Христос се ръководи от Неговата божественост; въпреки че Неговата човешка природа не е достатъчно зряла в отношенията ѝ към другите, това не засяга нормалното дело на Неговата божественост. Когато казвам, че човешката Му природа не е била покварена, имам предвид, че човешката природа на Христос може да бъде пряко управлявана от Неговата божественост и че Той притежава по-висш разум от този на обикновения човек. Неговата човешка природа по най-подходящ начин се ръководи от божествеността в Неговото дело; Неговата човешка природа е най-способна да изрази божественото дело и най-способна да се подчини на това дело. Извършвайки делата Си в плът, Бог никога не изпуска от поглед задължението, което човек в плътта трябва да изпълни. Той може да се покланя на Бог в небето с искрено сърце. Той има същината на Бог и Неговата самоличност е същата като на Самия Бог. Веднага щом дойде на земята и стана сътворено същество с външна обвивка, се сдоби с човешка природа, каквато не е имал преди. Той може да се покланя на Бог в небето; това е битието на самия Бог и то е неподражаемо за човека. Неговата самоличност е Самият Бог. Той се покланя на Бог от гледна точка на плътта; следователно думите „Христос се покланя на Бог в небето“ не са неправилни. Това, което Той иска от човека, е именно Своето собствено същество — Той вече е постигнал всичко, което иска от човека, преди да го поиска от него. Той никога не би предявил изисквания към другите, а Самият Той да е освободен от тях, тъй като всичко това съставлява Неговото същество. Независимо как извършва делото Си, Той не би действал така, че да не се подчинява на Бог. Без значение какво Той иска от човека, никое изискване не надвишава това, което човек може да постигне. Всичко, което Той прави, изпълнява Божията воля и е заради Неговото управление. Божествеността на Христос е над всички хора; следователно Той е най-висшият авторитет на всички сътворени същества. Тази власт е Неговата божественост, т.е. нравът и битието на Самия Бог, който определя Неговата самоличност. Затова, независимо колко обикновена е Неговата човешка природа, неоспоримо е, че Той има самоличността на Самия Бог; независимо от каква гледна точка говори Той и как се подчинява на Божията воля, не може да се каже, че Той не е Самият Бог. Глупавите и невежи хора често смятат нормалната човешка природа на Христос за недостатък. Независимо как Той изразява и разкрива битието на Своята божественост, човекът не е в състояние да признае, че Той е Христос. И колкото повече Христос демонстрира Своето послушание и смирение, толкова по-пренебрежително безумните хора гледат на Христос. Има дори такива, които избират да Го отхвърлят и презрат, а поставят онези „велики мъже“ с възвишени образи на масата, за да им се покланят. Човешката съпротива и непокорството спрямо Бог идват от факта, че същината на въплътения Бог се подчинява на Божията воля, както и от нормалната човешка природа на Христос; това е източникът на човешката съпротива и непокорството на Бог. Ако Христос нямаше нито одеждата на Своята човешка природа, нито търсеше волята на Бог Отец от гледна точка на сътворено същество, а вместо това притежаваше свръхчовешка природа, тогава най-вероятно нямаше да има непокорство сред хората. Причината, поради която човек винаги желае да вярва в невидим Бог на небето, е, че Бог на небето няма човешка природа, нито притежава едно-единствено качество на сътворено същество. Следователно човекът винаги се отнася към Него с най-голяма почит, но има пренебрежително отношение към Христос.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)