Самата същина на Бог притежава власт, но Той е в състояние напълно да се подчини на властта, която произлиза от Него. Делото на Духа и делото на плътта не си противоречат взаимно. Божият Дух е властта над цялото творение. Плътта, притежаваща същината на Бог, също има власт, но Бог в плътта може да извърши цялата работа, която се подчинява на волята на небесния Отец. Това не може да бъде постигнато или измислено от никой човек. Самият Бог е власт, но Неговата плът може да се подчини на властта Му. Това е, което се подразбира, когато се казва, че „Христос се подчинява на волята на Бог Отец“. Бог е Дух и може да извърши делото на спасението, както Бог може да стане човек. Във всеки случай Самият Бог върши Своето собствено дело; Той нито възпрепятства, нито пречи, още по-малко извършва дело, което си противоречи, защото същността на делото, извършено от Духа и плътта, е еднаква. Както Духът, така и плътта работят за изпълнение на една воля и за управление на едно и също дело. Въпреки че Духът и плътта имат две противоположни качества, същината им е еднаква; и двете имат същината на Самия Бог и самоличността на Самия Бог. Самият Бог не притежава елементи на непокорство: същината Му е добра. Той е израз на цялата красота и доброта, както и на цялата любов. Дори в плът Бог не прави нищо, което не се подчинява на Бог Отец. Дори и с цената на това да пожертва живота Си, Той би бил готов да го направи от все сърце и не би направил друг избор. Бог не притежава елементи на самонадеяност или собствена значимост нито на високомерие и арогантност; Той не притежава елементи на кривина. Всичко, което не се подчинява на Бог, идва от Сатана; Сатана е източникът на цялата грозота и нечестивост. Причината човек да има качества, подобни на тези на Сатана, е, че е бил покварен и обработен от Сатана. Христос не е бил покварен от Сатана, следователно Той притежава само характеристиките на Бог и нито една от характеристиките на Сатана. Независимо колко трудно е делото или колко слаба е плътта, Бог, докато живее в плът, никога няма да направи нещо, което да възпрепятства делото на Самия Бог, още по-малко да изостави волята на Бог Отец чрез непокорство. Той би предпочел да страда от болките на плътта, отколкото да се противопостави на волята на Бог Отец — тъкмо както Исус каза в молитва: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Хората правят своя избор, но Христос не го прави. Въпреки че има самоличността на Самия Бог, Той все пак търси волята на Бог Отeц и изпълнява това, което Му е поверено от Бог Отец от гледна точка на плътта. Това е непостижимо за човека. Това, което идва от Сатана, не може да има същината на Бог — то може само да не се подчинява и да се съпротивлява на Бог. То не може напълно да се подчинява на Бог, още по-малко доброволно да се подчинява на Божията воля. Всички хора, с изключение на Христос, могат да вършат онова, което се противопоставя на Бог, и нито един човек не може директно да поеме делото, поверено от Бог; никой не е способен да счита управлението на Бог за свой собствен дълг. Същността на Христос е подчинение на волята на Бога Отец; непокорството срещу Бог е характеристика на Сатана. Тези две качества са несъвместими и всеки, който притежава качествата на Сатана, не може да се нарече Христос. Причината, поради която човек не може да върши Божието дело вместо Него, е, че човекът няма нищо от Божията същина. Човек работи за Бог заради личните си интереси и бъдещи перспективи, а Христос работи, за да изпълни волята на Бог Отец.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)