Защо казвам, че смисълът на въплъщението не е завършен с делото на Исус? Защото Словото не стана изцяло плът. Това, което Исус направи, е само част от Божието дело в плът; Той извърши само делото на изкуплението, но не и делото на пълното спечелване на човека. Поради тази причина в последните дни Бог отново стана плът. Този етап от делото също се извършва в обикновена плът; той се изпълнява от напълно нормално човешко същество, чиято човешка природа не е ни най-малко трансцендентна. С други думи, Бог е станал завършено човешко същество, Той е човек, чиято идентичност е тази на Бог, завършено човешко същество, изцяло от плът, Който изпълнява делото Си. Човешките очи виждат едно тяло от плът, което изобщо не е трансцендентно, един съвсем обикновен човек, който може да говори на езика на небесата, който не показва чудотворни знамения, не върши чудеса, нито пък разкрива вътрешната истина за религията в големи конгресни зали. За хората делото на второто въплъщение изглежда напълно различно от това на първото и то до такава степен, че двете сякаш нямат нищо общо едно с друго, и този път не може да се види нищо от делото на първото. Въпреки че делото на второто въплъщение е различно от това на първото, това не доказва, че Техният източник не е един и същ. Дали Техният източник е един и същ, зависи от естеството на работата, извършвана от въплътените тела, а не от външните Им обвивки. По време на трите етапа на Своето дело Бог се е въплъщавал два пъти и двата пъти делото на въплътения Бог открива нова епоха, поставя началото на ново дело; въплъщенията взаимно се допълват. За човешките очи е невъзможно да разберат, че двете тела всъщност произхождат от един и същи източник. От само себе си се разбира, че това не е по силите нито на човешкото око, нито на човешкия ум. Но в Своята същност те са еднакви, тъй като Тяхното дело произлиза от един и същ Дух. Дали двете въплътени тела произлизат от един и същ източник, не може да се съди по епохата и мястото, в което са родени, или по други подобни фактори, а по божественото дело, изразено от Тях. Второто въплътено тяло не изпълнява нищо от делото, което е извършил Исус, защото Божието дело не се придържа към условностите, а винаги открива нов път. Второто въплътено тяло няма за цел да задълбочи или затвърди впечатлението от първото тяло в съзнанието на хората, а да го допълни и усъвършенства, да задълбочи познанието на човека за Бог, да разруши всички правила, които съществуват в сърцата на хората, и да заличи лъжливите образи на Бог в душите им. Може да се каже, че нито един отделен етап от Божието дело не може да даде на човека пълно познание за Него; всеки етап дава само част от това, не всичко. Въпреки че Бог е изразил напълно Своя нрав, поради ограничените способности на човека за разбиране неговото познание за Бог все още остава непълно. Невъзможно е, използвайки човешки език, да се предаде целия нрав на Бог; нещо повече, как един етап от Неговото дело може да изрази напълно Бог? Той работи в плът под прикритието на Своята обикновена човешка природа и човек може да Го познае само чрез проявите на Неговата божествена същност, а не чрез телесната Му обвивка. Бог идва в плът, за да позволи на човека да Го опознае чрез различни Негови дела, при което няма два еднакви етапа от делото Му. Само по този начин човекът може да има пълно познание за Божието дело в плът, което да не се ограничава само до един аспект. Въпреки че работата на двете въплътени тела е различна, същността на телата и източникът на Тяхната работа са идентични, просто Те съществуват, за да изпълняват два различни етапа от делото, и възникват в две различни епохи. Независимо от всичко, въплътените тела на Бог имат еднаква същност и еднакъв произход – това е истина, която никой не може да отрече.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)