I

Човекът е преминал през тези различни периоди, като е следвал Бог,

но не знае, че Бог господства над съдбата на всички неща и живи същества,

нито знае как Бог устройва и ръководи всички неща.

Това е убегнало на съвременния човек и дори на човека от незапомнени времена.

Що се отнася до това защо, не е защото Божиите дела са твърде скрити

или защото Божият план тепърва ще се осъществи,

а защото сърцето и духът на човека стоят твърде далеч от Бог

и то дотолкова, че дори и докато следва Бог,

той все още служи на Сатана

и пак не осъзнава това.

II

Никой не търси активно Божиите стъпки и явяването на Бог

и никой не желае да живее под Божията грижа и закрила.

Вместо това хората искат да приемат разяждането от Сатана и дяволите,

за да се приспособят към този свят

и към законите на съществуването, които това зло човечество следва.

В този момент сърцето и духът на човека

се превръщат в данък,@който човекът предлага на Сатана,

те стават храна на Сатана.

Нещо повече, сърцето и духът на човека се превръщат в място, където Сатана пребивава,

както и в негово законно място за игра.

III

Човекът несъзнателно губи разбиране за принципите на човешките постъпки,

и за ценността и значимостта на човешкото съществуване.

Божиите закони и заветът между Бог

и човека постепенно се замъгляват в човешкото сърце

и той престава да търси Бог и да проявява внимание към Него.

С течение на времето

човекът е загубил разбирането си за значимостта на това, че Бог го е създал,

както и не разбира думите от Божиите уста и всичко, което идва от Бог.

Тогава човекът започва да се съпротивлява на Божиите закони и статут

и сърцето и духът му се вцепеняват…

Бог губи човека, когото е създал в началото,

и човекът губи корените, които първоначално е имал —

това е трагедията на този човешки род.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“