I

Човекът ще бъде направен пълноценен напълно в Епохата на царството. След делото на завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и мъки. Хората, които в тези мъки могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството си, накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тези мъки от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният етап от Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване.

II

Тези, които са в разгара на мъките, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина се стремят към Бог, в крайна сметка ще останат непоколебими; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да изгубят своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от големите мъки. Истински следващите Бог могат да издържат проверката на работата си, а онези, които не следват Бог истински, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството.

III

Дали човек търси наистина Бог, или не, може да бъде определено единствено чрез изпитване на работата му, тоест чрез Божиите изпитания, и няма нищо общо със заключенията на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде определено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“