I

На природата на всичко, което прави Сатана, съответстват и подхождат такива негативни думи като „развалям“, „прекъсвам“, „унищожавам“, „сериозно вредя“, „зло“, „злоба“ и „мрак“ и затова проявлението на всичко, което е несправедливо и зло, е неразривно свързано с действията на Сатана и е неотделимо от отвратителната същност на Сатана. Независимо колко „невъобразимо могъщ“ е Сатана, колко е дързък и амбициозен, колко голяма е разрушителната му способност, колко широкообхватни са способностите му да покварява и примамва човека, колко хитри са номерата и машинациите, с които го сплашва, или колко разнообразни са формите на съществуването му, той никога не е бил способен да създаде и едно-единствено живо същество.

II

Сатана никога не е могъл да установи закони или правила за съществуването на всички неща, нито да управлява който и да е обект, одушевен или неодушевен, и да господства над него. В целия космос и на небесния свод няма нито един човек или нещо, създадени от него или съществуващи заради него, нито има човек или нещо, което да е под неговото върховенство или управление. Напротив, той не само трябва да съществува под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и нареждания. Без Божието позволение Сатана не може лесно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Без Божието позволение той не може да докосне дори мравките по земята, камо ли човечеството, създадено от Бог.

III

В Божиите очи Сатана е по-низш от лилиите в планината, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и от червеите на земята. Неговата роля сред всички неща е да служи на всички неща, да служи на човечеството и да служи на Божието дело и на Неговия план за управление. Независимо колко злобна е природата му и колко нечестива е същността му, единственото, което може да направи, е покорно да изпълнява функцията си: да служи на Бог, като изпълнява добре ролята на контрастиращ предмет. Такива са същината и изначалната позиция на Сатана. Неговата същност няма нищо общо нито с живота, нито с могъществото, нито с властта. Той е просто играчка в Божиите ръце, просто машина, която Бог използва за служба!

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“