I

Днес, именно защото сте наказани, съдени и прокълнати, ви се дава защита. Именно защото сте понесли много страдания, вие сте защитени. В противен случай отдавна щяхте да сте се развратили. Това не ви затруднява умишлено — човешката природа се променя трудно и трябва да е така, за да бъде променен човешкият нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито дори имате неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете наказвани и съдени, за да бъде събуден духът ви. Именно наказанието и правосъдието са най-доброто за живота ви. А когато е необходимо, трябва да има и наказание от фактите, които ви връхлитат; само тогава ще отстъпите напълно.

II

Вашата природа е такава, че без наказание и проклятие не бихте искали да преклоните глава и да отстъпите. Без фактите пред очите ви не би имало ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без наказание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и непокорство би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на престола, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли. Как тогава бихте могли да познавате Създателя?

III

Без навременното наказание и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нямаше ли тя да е в още по-непосредствена опасност? Без това своевременно наказание и правосъдие кой знае колко надменни или развратени щяхте да станете. Това наказание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да се самоанализирате. Не трябва ли да се справяте по-добре в приемането на наказанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате?

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (6)“