I

Заради върховенството и предопределението на Създателя една самотна душа, която в началото на своя път няма абсолютно нищо, придобива родители и семейство, възможността да стане член на човешкия род и възможността да преживее човешкия живот и пътуване из човешкия свят. Освен това тя получава възможността да преживее върховенството на Създателя, да опознае чудесата на творението на Създателя и нещо повече — възможността да опознае властта на Създателя и да ѝ се предаде. Но повечето хора всъщност не сграбчват тази рядка и мимолетна възможност. Хората изразходват енергията на целия си живот да се борят със съдбата и прекарват целия си живот в това да се суетят в опит да подсигурят семейството си и да сноват напред-назад заради престижа и изгодата.

II

Нещата, които хората ценят, са семейната любов, парите и славата и придобивките, и те ги възприемат като най-ценните неща в живота. Всички хора се оплакват, че са злополучни, но в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които хората най-вече трябва да разберат и да проучат: защо човек е жив, как би трябвало да живее човек и какви са стойността и смисълът на човешкия живот. Те прекарват целия си живот, колкото и да продължава той, само в трескаво търсене на слава и придобивки, докато младостта не си отиде и те не се прошарят и набръчкат, докато не осъзнаят, че славата и придобивките не могат да спрат остаряването им, че парите не могат да запълнят празнотата в сърцата им, и докато не разберат, че никой не може да избяга от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избегне подредбите на съдбата.

III

Когато хората са напът скоро да се сбогуват със света, те постепенно осъзнават, че всичко на света се отдалечава, че вече нямат сили да задържат нищо от това, което първоначално им е принадлежало. В този момент те наистина чувстват, че в края на краищата са като новородено, плачещо бебе, което все така не притежава абсолютно нищо. В този момент те са принудени да започнат да се замислят какво са направили в живота си, каква е стойността на това да си жив, какъв е смисълът да си жив и защо хората са дошли на този свят. И именно на този етап те все по-силно искат да узнаят дали наистина има следващ живот, дали Раят наистина съществува, дали наистина има възмездие….

IV

Едва когато действително стигне до този момент, човек осъзнава, че когато някой влезе в този свят, той първо трябва да разбере откъде идват човешките същества, защо хората са живи, кой господства над човешката съдба и кой предоставя ресурс за човешкото съществуване и има върховенство над него — това разбиране е капиталът, с който човекът живее, и е съществената основа за неговото оцеляване. Макар че различните умения за оцеляване, в усвояването на които хората прекарват живота си, им позволяват да притежават изобилие от материални удобства, тези умения никога не носят истинска утеха и твърдост в сърцата им. Вместо това те стават причина хората постоянно да губят посоката си, да се затрудняват със самоконтрола и да пропускат възможност след възможност да узнаят смисъла на живота, освен това пораждат скрити проблеми у хората по отношение на това как да посрещнат правилно смъртта. По този начин се погубва животът на човека.

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“