I

Ако хората наистина могат да оставят настрана екстравагантните си желания и да се обърнат обратно към Бог, то те все още имат възможност за спасение; ако човекът наистина има сърце, което копнее за Бог, тогава той няма да бъде изоставен от Бог. Човекът не успява да спечели Бог не защото Бог има плътски чувства или защото Бог не желае да бъде спечелен от човека, а защото човекът не иска да придобие Бог и защото човекът няма сърце, което нетърпеливо търси Бог. Как може един от тези, които наистина търсят Бог, да бъде прокълнат от Него? Как може човек със здрав разум и чувствителна съвест да бъде прокълнат от Бог? Как може човек, който наистина се прекланя пред Бог и Му служи, да бъде погълнат от огъня на Неговия гняв? Как може човек, който е готов да се покори на Бог, да бъде изгонен от Божия дом? Как може човек, който смята, че никога не може да обича Бог достатъчно, да живее в Божието наказание? Как може човек, който е готов да се отрече от всичко заради Бог, да остане без нищо?

II

Човекът не желае да се стреми към Бог и не желае да посвети усилията през целия си живот на Бог; вместо това той казва, че Бог прекалява, че твърде много неща, свързани с Него, се разминават с представите на човека. С такава човешка природа, дори и да сте полагали непрестанни усилия, пак няма да можете да получите Божието одобрение, да не говорим за това, че не търсите Бог. За разлика от вас, Аз не върша делото Си над вас заради лични придобивки, а поради необходимостта от делото. Ако продължавате да сте така непокорни, Аз ще спра делото Си и никога повече няма да върша делото Си над вас; напротив, ще прехвърля делото Си към група, която харесвам, и така ще ви напусна завинаги, защото не желая да виждам онези, които са във вражда с Мен. И така, да Ми съответствате ли искате, или да бъдете във вражда с Мен?

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог“