Никой не разбра за Божието пристигане,

никой не приветства идването Му и нещо повече,

никой не знае всичко онова, което Той ще направи,

никой не знае всичко онова, което Той ще направи.

Животът на човека продължава както преди,

сърцето му е все същото и дните минават както обикновено.

Бог живее сред нас, човек като другите хора,

като един от най-незабележимите последователи и обикновен вярващ.

Той има Свои собствени стремежи, Свои собствени цели

и освен това притежава божествена същност, каквато обикновеният човек не притежава.

Никой не е забелязал наличието на Неговата божествена същност

и никой не е осъзнал разликата между Неговата същина и тази на човека.

Ние живеем заедно с Него непринудено и без страх,

тъй като в нашите очи Той е само един незначителен вярващ.

Той наблюдава всяко наше движение,

а всичките ни мисли и възгледи са разголени пред Него.

Никой не проявява интерес към Неговото съществуване,

никой не си представя Неговата функция

и освен това никой няма ни най-малко подозрение за Неговата самоличност.

Ние просто продължаваме в стремежа си, сякаш Той няма нищо общо с нас…

И все пак точно този обикновен,

скрит сред хората човек

извършва новото дело по нашето спасение,

извършва новото дело по нашето спасение.

Неговите думи и слова стават все по-чести.

Преминават от утеха, увещание, напомняне и предупреждение

към укоряване и дисциплиниране,

от благ и кротък тон към яростни и величествени думи —

всичко това удостоява човек с милосърдие и му вдъхва страхопочитание.

Всичко, което Той казва, достига до онова дълбоко място,

където крием тайните си.

Думите Му жегват сърцата ни, жегват духа ни

и ни изпълват с чувство на непоносим срам,

и ние не знаем къде да се скрием.

Без да се усетим, този незначителен човек

ни е водил, крачка по крачка, от един етап в Божието дело към друг.

Подложени сме на безброй изпитания, понасяме безброй укори

и преминаваме през изпитанието на смъртта.

Научаваме за праведния и величествен нрав на Бог

и също така се наслаждаваме на Неговата любов и милост,

започваме да оценяваме великата мощ и мъдрост на Бог,

съзираме Божията обичливост

и виждаме страстното желание на Бог да спаси човека.

Чрез думите на този обикновен човек

стигаме до познаването на нрава и същината на Бог,

разбирането на Божията воля, познаването на природата същност на човека

и виждаме пътя към спасението и усъвършенстването.

От този момент нататък сърцата ни станаха съзнателни

и духът ни изглежда възроден.

Този обикновен човек, който живее сред нас

и дълго време е бил отхвърлян от нас —

не е ли Той Господ Исус, който винаги е в нашите мисли, насън и наяве,

и за когото копнеем ден и нощ?

Това е Той! Това наистина е Той!

Той е нашият Бог!

Той е пътят, истината и животът!

Той е пътят, истината и животът!

Той ни даде възможност да живеем отново и да видим светлината,

Той спря блуждаенето на сърцата ни.

Върнахме се пред Неговия престол, ние сме лице в лице с Него,

съзряхме лика Му и видяхме лежащия пред нас път.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание“