Ян И, църковен водач, е арестуван при една от масовите кампании за арести на Компартията и е осъден на десет години затвор. Под строгия надзор и робските изисквания за труд на пазачите в затвора той се чувства нещастен и измъчен и копнее за притока на Божиите слова. Един ден братята и сестрите му поемат риска да го посетят в затвора и тайно му донасят копие от Божиите слова. Докато жадно чете Божиите слова, Ян И е много вдъхновен и се справя с болката и негативността си. Когато потискането и преследването на християни от страна на Компартията става по-интензивно, все повече от братята му се присъединяват към него в затвора. Ян И вижда, че някои от тях са болни и негативни поради тормоза, който търпят, докато други са принудени от пазачите в затвора да напишат „три писма“, за да се отрекат от Бог, и затова чувстват угризения и се самоупрекват. Като вижда това, Ян И намира възможности да подкрепя братята си и да им помага, и им предава Божиите слова. Когато четат Божиите слова, те придобиват духовен ресурс и всички усещат, че Божиите слова са много ценни, затова спонтанно решават да си записват откъсите от Божиите слова, които си спомнят, и да ги споделят помежду си, което дава възможност на все повече братя да четат Божиите слова. Поради надзора на пазачите в затвора и докладване от страна на шпиони обаче братята на Ян И един по един са хванати, че притежават Божиите слова, след което са поставени под особено строг контрол от пазачите и подложени на разпити и мъчения. След това във всяка зона на затвора се извършва повсеместно претърсване. В тази критична ситуация братята са подложени на сериозно изпитание на вярата…