I

Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези скучни въпроси няма да подпомогне растежа на живота им и няма да им донесе никаква изгода. Впоследствие, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Целта, с която тези хора следват Бог, е много проста; единствената им цел е да бъдат благословени. Тези хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което няма отношение към тази цел.

II

Връзката на човека с Бог просто е връзка на гол личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Това е връзката между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма родствена обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко ужасна е станала тази връзка? Когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко смущаваща и грозна е такава връзка с Бог.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление“