Всяко от Божиите слова съдържа частица от нрава Му. Божият нрав не може да бъде изразен в пълнотата си чрез думи, което е достатъчно, за да покаже какво богатство съдържа Бог в Себе Си. Все пак това, което хората могат да видят и докоснат, е ограничено, както и способностите им. При все че Божиите слова са ясни, хората не успяват напълно да вникнат в тях. Вземете за пример следното: „Както проблясваща светкавица разкрива истинския силует на всяко животно, така и хората, озарени от Моята светлина, си възвърнаха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал!“. Всяко от Божиите слова съдържа съществото Му и макар и всички хора да познават тези слова, никой не е успял да вникне в значението им. В очите на Бог всички, които Му се противят, са Му врагове — тоест онези, които принадлежат на зли духове, са животни. Оттук можем да наблюдаваме същинското състояние на църквата. Всички хора са озарени от Божието слово и в тази светлина сами изследват себе си, без да се излагат на назиданията, укорите или на прякото отлъчване от останалите и без да се налага да възприемат други човешки начини на правене на нещата и без другите да им посочват нещата. От тази „микроскопска гледна точка“ те виждат с пределна яснота всичко нездраво в себе си. В словото си Той сортира духовете според типа им и ги разкрива в изконната им форма; притежаващите дух на ангели добиват по-силно озарение и просветление, оттам и Божиите слова „са си възвърнали светостта, която притежаваха преди“. Тези думи почиват на постигнатия от Бог краен резултат. Разбира се, засега този резултат не може да бъде напълно постигнат — това е само предвкусване, от което може да се види Божието намерение. Тези думи са достатъчни, за да покажат, че множество хора ще рухнат сред Божието слово и ще бъдат сразени в постепенния процес на очищение от греховете на цялото човечество. Тук „разпадането в кал“ не противоречи на унищожаването на света с огън от страна на Бог, а „светкавицата“ се отнася за Божия гняв. Когато Бог освободи могъщия Си гняв, целият свят ще преживее всевъзможни катаклизми, като изригващ вулкан. От висотата на небето се вижда, че всякакви беди надвисват над човечеството и се приближават с всеки изминал ден. Гледана отгоре, земята представя различни гледки, наподобяващи предвестниците на земетресение. Широко се разлива течен огън, лавата се лее свободно, планините се изместват и над всичко това блещука студен светлик. Целият свят е потънал в пламъци. Това е сцената на освободения Божи гняв и това е времето на Неговия съд. Никое от създанията от плът и кръв не ще го избегне. Следователно не войни между държавите и конфликти между хората са необходими за унищожението на целия свят; вместо това светът „съзнателно ще се наслаждава“ в люлката на Божието наказание. Никой няма да успее да го избегне; всеки един поотделно ще мине през това изпитание. Отшуми ли то, цялата вселена отново ще заблести със святото сияние и цялото човечество отново ще започне нов живот. А Бог ще застане в покой над вселената и всеки ден ще благославя цялото човечество. Небесата вече няма да са непоносимо пусти, а ще възвърнат жизнеността си от времето на сътворението и с настъпването на „шестия ден“ Бог ще начене нов живот. Бог и човеците ще встъпят заедно в покой и вселената ще се обнови, освободена от мътилката и нечистотията. Затова Бог каза: „Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и тъжно“. В небесното царство никога не е имало неправда и човешки чувства, нито от човешкия покварен нрав, защото то е извън обсега на сатанинското смущение. Всички „хора“ разбират Божието слово и небесният живот е изпълнен с радост. Всички обитатели на небесните селения са надарени с мъдрост и Божието достойнство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните, Глава 18)