Когато ярката луна изгрее, спокойствието на нощта веднага се нарушава. И въпреки че луната е в плачевно състояние, човекът е в добро настроение и седи мирно под лунната светлина, любувайки се на красивата сцена на лунната светлина. Човекът не може да опише емоциите си. Той сякаш иска да върне мислите си назад в миналото, сякаш иска да погледне напред към бъдещето, сякаш се наслаждава на настоящето. На лицето му се появява усмивка, а сред приятния въздух прониква свеж аромат. Когато започва да духа лек ветрец, човекът долавя богатия аромат и изглежда опиянен от него, неспособен да се събуди. Точно в този момент лично идвам сред хората и човекът има засилено усещане за богатия аромат, и така всички хора живеят сред това ухание. Аз съм в мир с човека, човекът живее в хармония с Мен, вече не се отклонява в отношението си към Мен, Аз вече не кастря недостатъците на човека, вече няма страдалчески поглед върху лицето на човека и смъртта не заплашва цялото човечество. Днес Аз навлизам заедно с човека в ерата на наказанието, като вървя с него рамо до рамо. Извършвам делото Си, което означава, че удрям жезъла Си сред хората и той пада върху онова, което се бунтува в тях. В очите на човека Моят жезъл сякаш има особена сила: той се стоварва върху всички, които са Мои врагове, и не ги щади лесно. Сред всички, които Ми се противопоставят, жезълът изпълнява присъщата си функция. Всички, които са в ръцете Ми, изпълняват дълга си според Моите намерения и никога не противоречат на намеренията Ми, и не променят същността си. В резултат на това водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят, човекът ще се предаде на промяната, слънцето ще се помрачава, луната ще потъмнява, човекът няма да има повече дни на живот в мир, няма да има повече времена на спокойствие на земята, небесата никога повече няма да останат спокойни и тихи и няма да издържат повече. Всички неща ще се обновят и ще възвърнат първоначалния си вид. Всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички народи на земята ще бъдат разделени; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, което е било преди на земята, ще бъде смазано от Мен. Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и съм се отвратил до крайна степен от чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да успокои „съвестта си“; именно заради обичта си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът Ме нарича несправедлив и нечестен и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да бъде съвместим с Бог? Как би могъл Бог, Който създава, да бъде от същия вид като човека, който е създаден? Как бих могъл винаги да живея и да действам заедно с човека на земята? Кой е способен да изпитва загриженост за Моето сърце? Дали това са молитвите на човека? Някога Се съгласих да Се присъединя към човека и да вървя заедно с него — и да, до днес човекът живее под Моята грижа и закрила, но ще дойде ли някога ден, когато човекът ще може да се отдели от Моята грижа? Въпреки че човекът никога не се обременява с грижа за Моето сърце, кой може да продължи да живее в земя без светлина? Само благодарение на Моите благословения човекът живее до днес.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 28)