Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство, и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато чу Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически народи получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Хората са получили толкова много заради вярата си и това не винаги е било благословия. Те може да не получат щастието и радостта, които изпитваше Давид, или да не получат вода, дарена от Йехова, както Моисей. Например Йов беше благословен от Йехова заради вярата си, но пак го сполетяха беди. Независимо дали сте получили благословия, или ви е сполетяла беда, и двете събития са благословени. Без вяра не би могъл да получиш това дело на завоюване, а още по-малко да видиш делата на Йехова, които са на показ пред очите ти днес. Не би могъл да ги видиш, а още по-малко да ги получиш. Тези напасти, тези бедствия и всички присъди — ако не бяха те сполетели, щеше ли да можеш да видиш делата на Йехова днес? Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова порицание и съд. Чрез това порицание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Без порицанието и съда, които получаваш днес, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бога; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би останала само празен израз, необоснован в реалността. Едва след като получиш това дело на завоюване, дело, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бога. Дори да получиш страшна присъда и проклятие заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и получаваш най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на Божиите творения; в този съд ти виждаш, че Създателят трябва да бъде обичан; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти спечелваш правилния път на човешкия живот и разбираш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш справедливия нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; в това дело на завоюване ти разбираш предците на човечеството и произхода на човешката поквара; в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкрайно порицание, дисциплина и думи на упрек от Създателя към човечеството, което е създал; в това завоюване ти получаваш благословии, но и бедствия, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепна ли твоята вяра, след като спечели тези неща? Не си ли спечелил извънредно много? Не само си чул Божието слово и си видял Божията мъдрост, но и лично си преживял всеки етап от Неговото дело. Може би ще кажеш, че ако не си имал вяра, нямаше да получиш такова порицание или такъв съд. Но ти трябва да знаеш, че без вяра не само не би могъл да получиш такова порицание или такава грижа от Всемогъщия, но и завинаги би загубил възможността да се срещнеш със Създателя. Никога не би узнал за произхода на човечеството и не би разбрал значимостта на човешкия живот. Дори тялото ти да умре и душата ти да си отиде, ти пак няма да разбереш всички дела на Създателя, нито пък ще знаеш, че Създателят е извършил толкова велики дела на земята, след като е създал човечеството. Като частица от човечеството, което Той е създал, готов ли си, в своето невежество, да пропаднеш в тъмнината по този начин и да търпиш вечно наказание? Ако се отделиш от днешното порицание и съд, с какво ще се сблъскаш? Смяташ ли, че след като се отделиш от сегашния съд, ще можеш да избягаш от този труден живот? Не е ли вярно, че ако напуснеш „това място“, ще се сблъскаш с болезнено мъчение или жестоки издевателства, които дяволът ще ти причини? Възможно ли е да се сблъскаш с непоносими дни и нощи? Мислиш ли, че само защото си избегнал този съд днес, можеш завинаги да избегнеш бъдещите мъчения? Какво ще се случи с теб? Може ли това наистина да бъде твоето Шангри-Ла, на което се надяваш? Смяташ ли, че можеш да избегнеш това бъдещо вечно порицание, просто като избягаш от реалността, както правиш сега? Дали след днешния ден някога ще успееш да намериш отново подобна възможност и подобна благословия? Ще успееш ли да ги намериш, когато те сполети беда? Ще успееш ли да ги намериш, когато цялото човечество влезе в Божия покой? Сегашният ти щастлив живот и хармоничното малко семейство — могат ли те да заменят бъдещата ти вечна крайна цел? Ако имаш истинска вяра и ако спечелиш много благодарение на нея, тогава всичко това са нещата, които ти — сътвореното същество — би трябвало да спечелиш, а също и нещата, които би трябвало да имаш от самото начало. Няма нищо по-полезно за твоята вяра и живот от това завоюване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)