Дори човек, който е използван от Светия Дух, не може да представлява Самия Бог. Това означава не само, че такъв човек не може да представлява Бог, но и че делото, което той върши, не може да представлява пряко Бог. С други думи, човешкият опит не може да бъде поставен пряко в Божието управление и не може да представлява Божието управление. Делото, което върши Самият Бог, е изцяло дело, което Той възнамерява да извърши в Своя собствен план за управление, и то се отнася до великото управление. Делото, което човек върши, се състои в предоставянето на неговия индивидуален опит. То се състои в намирането на нов път на опитност отвъд този, по който са вървели предшествениците, и в наставляването на други братя и сестри под ръководството на Светия Дух. Подкрепата, която дават тези хора, е или техният личен опит, или писанията на духовни автори. Въпреки че Светият Дух ги използва, делото на тези хора няма нищо общо с великото дело на управлението, което се извършва според шестхилядолетния план. Те са просто онези, които са били издигнати от Светия Дух в различни периоди, за да водят хората в потока на Светия Дух, докато функциите, които могат да изпълняват, се изчерпят или докато животът им приключи. Делото, което вършат, е само да подготвят подходящ път за Самия Бог или да продължат определен аспект от управлението на Самия Бог на земята. Сами по себе си тези хора не са в състояние да извършат по-великото дело на Неговото управление, нито пък могат да открият нови пътища, още по-малко някой от тях може да доведе до край цялото Божие дело от предишната епоха. Следователно делото, което те вършат, представлява само сътворено същество, което изпълнява своята функция, и не може да представлява Самия Бог, който изпълнява Своето служение. Това е така, защото делото, което вършат, е различно от това, което извършва Самият Бог. Делото за въвеждане на нова епоха не е нещо, което може да бъде извършено от човек вместо Бог. То не може да бъде извършено от никой друг освен от Самия Бог. Цялото дело, извършвано от човека, се състои в изпълнение на неговия дълг като сътворено същество и се извършва, когато той е движен или просветлен от Светия Дух. Напътствията, които тези хора предоставят, се състоят изцяло в това да покажат на човека пътя на практиката в ежедневието и как той трябва да действа в хармония с Божията воля. Делото на човека не е свързано с Божието управление и не представлява делото на Духа. Делото на Уитнес Лий и Уочман Ний например беше да показват пътя. Независимо дали пътят беше нов или стар, трудът се основаваше на принципа да не се излиза извън рамките на Библията. Независимо дали ставаше дума за възстановяване или изграждане на местна църква, техният труд беше свързан с основаването на църкви. Тяхното дело бе продължение на делото, което не беше завършено от Исус и Неговите апостоли или не беше доразвито в Епохата на благодатта. Това, което те вършеха в своето дело, бе да възстановят онова, което Исус изискваше от поколенията след Него, като например да покриват главите си, да приемат кръщение, да преломяват хляб или да пият вино. Може да се каже, че тяхното дело беше да се придържат към Библията и да търсят пътища в рамките на Библията. Те не постигнаха никакви нови успехи. Следователно в тяхното дело може да се видят единствено откриването на нови пътища в рамките на Библията, както и по-добри и по-реалистични практики. Но в тяхното дело не може да се открие сегашната Божия воля, още по-малко пък новото дело, което Бог планира да извърши в последните дни. Това е така, защото пътят, по който те вървяха, беше все още стар — нямаше обновяване и напредък. Те продължаваха да се придържат към факта на разпъването на Исус, да спазват практиката да искат от хората да се покаят и да изповядат греховете си, да се придържат към поученията, че който издържи докрай, ще бъде спасен и че мъжът е глава на жената, а жената трябва да се подчинява на мъжа си, и още повече към традиционното схващане, че сестрите не могат да проповядват, а само да се подчиняват. Ако този начин на ръководене беше останал непроменен, Светият Дух никога нямаше да може да извърши новото дело, никога нямаше да освободи хората от правилата и да ги въведе в едно свободно и красиво царство. Затова този етап на делото, който променя епохата, изисква Самият Бог да работи и да говори; в противен случай никой човек не може да го направи вместо Него. Досега цялото дело на Светия Дух извън този поток е било в застой, а онези, които са били използвани от Светия Дух, са загубили ориентация. Ето защо, тъй като делото на хората, използвани от Светия Дух, е различно от делото, извършвано от Самия Бог, тяхната самоличност и субектите, от името на които действат, също са различни. Това е така, защото делото, което Светият Дух възнамерява да извърши, е различно и поради това на тези, които извършват делото по същия начин, са дадени различна идентичност и статут. Хората, използвани от Светия Дух, могат да вършат и някакво дело, което е ново, и могат да елиминират някакво дело, извършено в предишната епоха, но това, което вършат, не може да изразява Божия нрав и Божията воля в новата епоха. Те се трудят само за да сложат край на делото от миналата епоха, но не и да извършат ново дело, което изрично да изразява нрава на Самия Бог. По този начин, независимо от това колко остарели практики премахват или колко нови въвеждат, те все още представляват човека и сътворените същества. Когато Самият Бог върши дело, Той не обявява публично премахването на старите практики от старата епоха, нито пък директно обявява началото на новата. Той върши Своето дело директно и прямо. Бог е директен в извършването на делото, което възнамерява да извърши, т.е. Той директно изразява делото, което извършва, Той директно извършва делото Си според първоначалния замисъл, изразявайки Своята същност и Своя нрав. Доколкото човек може да види, Божият нрав, както и Неговото дело, са различни от това, което са били в миналите епохи. Но от гледна точка на самия Бог това е просто продължение и по-нататъшно развитие на Неговото дело. Когато Самият Бог работи, Той изрича Своето слово и директно поражда ново дело. И обратно, когато човекът върши дело, той го върши след внимателно разискване и изследване или чрез задълбочаване на знанията и систематизиране на практиките въз основа на делото на другите. С други думи, същността на делото на човека е да следва установения ред и „да ходи по старите пътища с нови обувки“. Това означава, че дори пътят, по който поемат хората, използвани от Светия дух, е изграден върху това, което е започнал Самият Бог. Това е така, защото в крайна сметка човекът е човек, а Бог е Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)