В Епохата на благодатта Йоан подготви пътя за Исус. Йоан не можеше да извърши делото на Самия Бог, а само изпълняваше човешки дълг. Въпреки че Йоан беше Господният предтеча, той не можеше да представлява Бог. Той бе само човек, използван от Светия Дух. След като Исус бе кръстен, Светият Дух слезе върху Него като гълъб. Тогава Той започна Своето дело, т.е. започна да изпълнява служението на Христос. Ето защо Той придоби самоличността на Бог, тъй като идваше от Бог. Без значение каква беше вярата Му преди това — може да е била слаба понякога или силна понякога — всичко това бе част от нормалния човешки живот, който Той бе водил, преди да започне Своето служение. След като бе кръстен (т.е. помазан), Божията сила и слава веднага бяха с Него и така Той започна да изпълнява Своето служение. Той можеше да върши знамения и чудеса, имаше власт и авторитет, защото работеше пряко от името на Самия Бог; вършеше делото на Духа вместо Него и изразяваше гласа на Духа. Следователно Той бе Самият Бог; това е безспорно. Йоан бе човек, който беше използван от Светия Дух. Той не можеше да представлява Бог, нито пък бе възможно да представлява Бог. Ако бе пожелал да го направи, Светият Дух нямаше да му позволи, защото той не можеше да върши делото, което Самият Бог бе замислил. Може би в него имаше много човешка воля или пък някакви отклонения. При никакви обстоятелства той не можеше да представлява пряко Бог. Неговите грешки и нелепости представляваха само него самия, но делото му представляваше Светия Дух. Въпреки това не може да кажеш, че всичко в него представляваше Бог. Може ли неговите заблуди и отклонения също да са представлявали Бог? Нормално е да се греши, когато човек бива представляван, но ако се отклоняваме, когато представляваме Бог, това няма ли да Го опозори? Не би ли било хула срещу Светия Дух? Светият Дух не позволява на човек да заеме мястото на Бог по свое усмотрение, дори и да е издигнат от други. Ако не е Бог, той не би могъл да устои в крайна сметка. Светият Дух не позволява на човека да представлява Бог, както на него му харесва! Например Светият Дух е този, който свидетелства за Йоан и също така го разкри като човек, който подготвя пътя за Исус, но делото, което Светият Дух извърши върху него, бе внимателно премерено. От Йоан се изискваше само да бъде предшественик на Исус, за да подготви пътя за Него. С други думи, Светият Дух го подкрепяше само в делото по подготовката на пътя и му позволяваше да върши само това дело — не му бе позволено да върши никакво друго дело. Йоан представляваше Илия, а той представляваше пророк, който проправя пътя. Светият Дух го подкрепяше в това; докато делото му бе да проправя пътя, Светият Дух го подкрепяше. Ако обаче той беше претендирал, че е самият Бог, и беше казал, че е дошъл да завърши делото на изкуплението, Светият Дух щеше да го дисциплинира. Без значение колко велико беше делото на Йоан и въпреки че бе подкрепяно от Светия Дух, то си остана в рамките на установените граници. Делото на Йоан наистина бе подкрепяно от Светия Дух, но силата, с която той бе надарен по онова време, се ограничаваше само до подготовката на пътя. Той изобщо не можеше да върши друго дело, тъй като бе само Йоан, който проправя пътя, а не бе Исус. Следователно свидетелството на Светия Дух е ключов момент, но още по-важно е делото, което Светият Дух позволява на човека да върши. Нима свидетелството, което Йоан получи, не беше гръмко? Не беше ли велико и неговото дело? Но извършеното от него дело не можеше да надмине делото на Исус, защото Йоан не бе нищо повече от човек, използван от Светия Дух, който не можеше пряко да представлява Бог, и затова делото, което извършваше, бе ограничено. След като завърши делото си, след като проправи пътя, Светият Дух вече не подкрепяше свидетелството му, не последва ново дело и той се оттегли, когато започна делото на Самия Бог.

Има хора, които са обладани от зли духове и крещят силно: „Аз съм Бог!“. Но в крайна сметка те биват разобличени, тъй като грешат в това, което представляват. Те представляват Сатана и Светият Дух не им обръща внимание. Колкото и високо да се превъзнасяш или колкото и силно да викаш, ти все пак си сътворено същество и то принадлежащо на Сатана. Аз никога не викам: „Аз съм Бог, Аз съм възлюбеният Син на Бог!“. Но делото, което върша, е Божие дело. Трябва ли да крещя? Не е необходимо да се превъзнасям. Бог Сам върши Своето дело и няма нужда човек да Му дава статут или почетна титла: Неговото дело представлява Неговата личност и статут. Преди Своето кръщение Исус не беше ли Самият Бог? Не беше ли Той въплътената плът на Бог? Със сигурност не може да се каже, че едва след като получи свидетелство, Той стана единородният Син на Бог. Много преди Той да започне делото Си нямаше ли вече човек на име Исус? Не можеш да създаваш нови пътища или да представляваш Духа. Не можеш да изразиш делото на Духа или думите, които Той изрича. Не можеш да вършиш делото на Самия Бог или на Духа. Мъдростта, чудото и неразгадаемостта на Бог или целият нрав, чрез който Бог порицава човека, са отвъд това, което си в състояние да изразиш. Затова би било безполезно да се опитваш да претендираш, че си Бог; ти би имал само името, но не и същността. Самият Бог е дошъл, но никой не Го разпознава, въпреки това Той продължава делото Си и го прави в представителство на Духа. Дали ще Го наречеш човек или Бог, Господ или Христос, или ще Я наречеш сестра, няма значение. Но делото, което Той върши, е дело на Духа и представлява делото на Самия Бог. Той не се интересува от това с какво име Го нарича човекът. Може ли това име да определи Неговото дело? Без значение как ще Го наречеш, от гледна точка на Бог, Той е въплъщение на Божия Дух. Той е олицетворение на Духа и е одобрен от Него. Ако не си в състояние да проправиш път на нова епоха или да сложиш край на старата, или да въведеш нова епоха, или да извършиш ново дело, тогава не можеш да се наречеш „Бог“!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)