Всеки етап от Божието дело следва едно и също направление, и така всяка стъпка от шестхилядолетния план за управление на Бог следва непосредствено след предишната — от основаването на света до днешния ден. Ако никой не проправяше пътя, никой нямаше да се появи на следващия етап; щом има такива, които се появяват на следващия етап, значи има и такива, които проправят пътя. По този начин делото се предава стъпка по стъпка. Всяка стъпка следва от предишната и ако няма никой, който да проправи пътя, не би било възможно да се започне делото и Бог не би имал средствата да го придвижва напред. Никоя стъпка не противоречи на друга и всяка следва от предходната, така че да формират поток; всичко това се извършва от един и същи Дух. Това дали някой проправя път, или продължава делото на предходния не определя самоличността на този някой. Нали така? Йоан проправи пътя, а Исус продължи неговото дело — това доказва ли, че самоличността на Исус е по-низша от тази на Йоан? Йехова извърши делото Си преди Исус — можеш ли да кажеш, че Йехова е по-велик от Исус? Не е важно дали са проправили пътя, или са продължили започнатото от друг; най-важна е същността на тяхното дело и самоличността, която тя представлява. Не е ли така? Тъй като Бог имаше намерение да работи сред хората, Той трябваше да подготви тези, които можеха да проправят пътя. В самото начало на проповядването си Йоан казва: „Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него!“ „Покайте се, понеже наближи небесното царство“. Той говореше така от самото начало — защо можеше да казва такива думи? Ако трябва да следваме хронологията на изказванията, то първо Йоан е проповядвал за небесното царство, а после Исус. Според човешките представи Йоан е проправил нов път и, следователно, Йоан, разбира се, е по-велик от Исус. Но Йоан не е казвал, че е Христос, а Бог не го е провъзгласил за възлюбения Божи син, а само го е използвал, за да подготви пътя за Господ. Той проправи пътя на Исус, но не можеше да работи от Негово име. Всички дела на човешките същества също се поддържат от Светия дух.

В епохата на Стария завет Йехова е бил водач, а делото на Йехова представлява цялата епоха на Стария завет и всички дела, извършени в Израел. Мойсей само е поддържал това дело на земята и неговите подвизи се смятат за сътрудничество от страна на човека. По онова време Йехова е говорил на Мойсей и го е призовавал, и Йехова е издигнал Мойсей сред народа на Израел и го е накарал да го поведе през пустинята към Ханаан. Това не е дело на самия Мойсей, а е дело, направлявано лично от Йехова, и затова Мойсей не може да бъде наречен Бог. Мойсей също така е дал закона на хората, но този закон е лично постановен от Йехова. На Мойсей само е поръчано да го изрази. Исус също е давал завети и е отменил закона на Стария завет, определяйки заветите на новата епоха. Защо Исус е Самият Бог? Защото има разлика. По онова време делото на Мойсей не е представлявало епохата, нито е проправило нов път; той е бил направляван от Йехова и е бил просто оръдие в ръцете на Бога. Когато Исус дойде, Йоан вече беше проправил пътя и беше започнал да разпространява евангелието за небесното царство (това е започнато от Светия дух). Когато Исус дойде, Той извърши Своето дело пряко, но има огромна разлика между Неговото дело и това на Мойсей. Исая също е изрекъл много пророчества — защо тогава не е бил Самият Бог? Исус не е изрекъл толкова много пророчества — защо тогава е бил Самият Бог? Никой не се е осмелил да каже, че цялото дело на Исус от онова време е дошло от Светия дух, нито някой се е осмелил да каже, че е дошло от човешката воля или че е дело изцяло на Самия Бог. Човекът не е имал средствата да анализира такива неща. Може да се каже, че Исая е вършил такова дело и е изричал такива пророчества и че всички те са дошли от Светия дух; те не са дошли пряко от самия Исая, а са били откровения на Йехова. Исус не е извършил огромно количество дела и не е изрекъл много думи, нито е изказал много пророчества. За човека Неговото проповядване не е било особено възвишено, но въпреки това Той беше Самият Бог и това е нещо, което човекът не може да си обясни. Никой никога не е вярвал в Йоан или в Исая, или в Давид, нито някой някога ги е наричал Бог или Бог Давид, или Бог Йоан; никой никога не е говорил така и само Исус изобщо някога е бил наричан Христос. Тази класификация е извършена въз основа на свидетелствата на Бога, Неговото дело и Неговото служение. Що се отнася до великите личности от Библията — Авраам, Давид, Исус Навин, Даниил, Исая, Йоан и Исус, от делата, които са извършили, ще ти стане ясно кой е Самият Бог и кои са пророци, а кои — апостоли. Кой е бил използван от Бог и кой е бил Самият Бог се разграничава и определя от същността и вида на делото, което са извършили. Ако не можеш да ги различиш, това показва, че не знаеш какво означава да вярваш в Бог. Исус е Бог, защото изговори много думи и извърши много дела, по-конкретно показа много чудеса. Йоан също извърши много дела и изрече много думи, а също и Мойсей; защо не ги наричат Бог? Адам беше създаден лично от Бог; защо, вместо да го наричат Бог, го наричат създание? Ако някой ти каже: „Днес Бог извърши толкова много дела и изрече толкова много думи; Той е Самият Бог. Тогава, щом Мойсей е изрекъл толкова много думи, той също ще да е бил Самият Бог!“, следва от своя страна да попиташ: „А защо по онова време Бог свидетелства за Исус, а не Йоан? Нима Йоан не дойде преди Исус? Чие дело е по-велико — това на Йоан или това на Исус? В човешките очи делото на Йоан изглежда по-велико от това на Исус, но защо Светият дух свидетелства за Исус, а не за Йоан?“. Същото се случва и днес! По времето, когато Мойсей поведе народа на Израел, Йехова му говореше от облаците. Мойсей не говореше директно, а беше напътстван пряко от Йехова. Това е израелското дело от Стария завет. У Мойсей не са присъствали нито Духът, нито Божията същност. Той не е можел да извърши това дело, следователно има огромна разлика между неговото дело и делото на Исус. И това е така, защото самите им дела са различни! Това дали някой е оръдие в ръцете на Бог, или е пророк, апостол или Самият Бог, може да се разбере от естеството на делото му, и това ще сложи край на твоите съмнения. В Библията пише, че само Агнецът може да отвори седемте печата. През вековете е имало много тълкуватели на писанието сред тези велики личности — можеш ли да кажеш, че всички те са Агнецът? Можеш ли да кажеш, че всички техни тълкувания идват от Бог? Те са просто тълкуватели; те нямат самоличността на Агнеца. Как биха могли да са достойни да отворят седемте печата? Вярно е, че „Само Агнецът може да отвори седемте печата“, но Той не идва само за да отвори седемте печата; няма необходимост от това дело, то се извършва случайно. Той е напълно наясно със собственото Си дело; дали Му е необходимо да прекарва толкова време в тълкуване на писанието? Трябва ли към шестхилядолетното дело да се добави „Епохата на Агнеца, тълкуващ писанието“? Той идва, за да извърши ново дело, но също така дава откровения за делата от изминалите времена, за да разберат хората истината за шестхилядолетното дело. Няма нужда да се тълкуват множество откъси от Библията; ключът е в днешното дело, то е важното. Трябва да знаеш, че Бог не идва специално за да отвори седемте печата, а за да извърши делото на спасението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)