Някои ще попитат: „Каква е разликата между делото, извършвано от Въплътения Бог, и делото на пророците и апостолите от отминалите времена? Давид също е наричан Господ, Исус също. Въпреки че делата им са различни, те са били наричани по един и същи начин. Кажете ми: защо самоличността им не е била една и съща? Това, за което Йоан свидетелстваше, бе видение, идващо също от Светия дух, и Йоан е можел да изрече словата, които Светият дух е имал намерение да изрече: защо самоличността на Йоан е различна от тази на Исус?“ Думите, изречени от Исус, са можели изцяло да представляват Бог и те изцяло са представлявали Божието дело. Това, което Йоан е видял, е видение, и той не е бил в състояние изцяло да представлява Божието дело. Защо Йоан, Петър и Павел са изрекли много слова, както и Исус, и при все това не са имали същата самоличност като Исус? Преди всичко защото делото им е било различно. Исус е представлявал Божия дух и е бил пряко проявление на делото на Божия дух. Той е извършил делото на новата епоха — дело, което никой преди Него не е извършвал. Той е открил нов път, Той е представлявал Йехова, а е представлявал и Самия Бог, докато Петър, Павел и Давид, както и да са се наричали, са притежавали самоличността единствено на Божии създания и са били изпратени от Исус или Йехова. Следователно, колкото и работа да са свършили, колкото и велики чудеса да са извършили, те не са били нищо повече от Божии създания, неспособни да представляват Божия дух. Те са работили в името на Бог или след като са били изпратени от Него; нещо повече, те са работили в епохите, наченати от Исус или Йехова, и не са извършвали никакви други дела. В крайна сметка те са били просто едни Божии създания. В Стария завет множество пророци са правили предсказания или са писали пророчески книги. Никой от тях не е твърдял, че е Бог, но щом Исус е започнал Своето дело, Божият дух е свидетелствал за Него като Бог. Защо е така? Вече би трябвало да знаеш! Преди апостолите и пророците са писали различни послания и са правели множество предсказания. След това хората са подбрали някои от тях и са ги включили в Библията, а други са се изгубили. Щом като има хора, които казват, че всичко, изречено от тях, е дошло от Светия дух, защо някои слова се смятат за добри, а други — за лоши? И защо някои са били избрани, а други — не? Ако това наистина бяха словата на Светия дух, щеше ли да се налага хората да ги избират? Защо разказите за изречените от Исус думи и за делата Му са различни във всяко от четирите Евангелия? Това не е ли по вина на тези, които са ги записали? Някои ще попитат: „Щом посланията, написани от Павел и останалите автори на Новия завет, и делата им частично произтичат от волята на човека и са били изкривени от човешките представи, то не е ли налице човешка намеса в думите, които Ти (Бог) изричаш днес? Те наистина ли не съдържат никакви човешки представи?“. Този етап от делото, извършвано от Бог, е напълно различен от делото на Павел и многото апостоли и пророци. Не само има разлика в самоличността, но има и принципна разлика в делото, което се извършва. След като Павел бе повален и падна пред Господ, той бе воден от Светият дух за работа и стана пратеник. Затова е писал писма до църквите и във всички тези писма е следвал учението на Исус. Павел бе изпратен от Господ да работи от името на Господ Исус, но когато Самият Бог дойде, Той не работеше от ничие име и не представляваше нищо друго, освен Божия дух в делото Си. Бог дойде, за да извърши делото Си лично: Той не беше усъвършенстван от човека, а делото Му не се извършваше въз основа на учението на който и да е човек. На този етап от делото Бог не ръководи чрез разкази за личните Си преживявания, а върши делото Си лично според това, което Той има. Например изпитанието на обслужващите, времето на наказанието, изпитанието на смъртта, времето да обичаш Бог… Всичко това са дела, които не са извършвани никога преди и представляват дела на настоящата епоха, а не на човешки преживявания. Къде са човешките преживявания в думите, които съм изрекъл? Нима всички те не идват пряко от Духа и нима не произлизат от Духа? Просто качеството ти е дотолкова неудовлетворително, че не можеш да прозреш истината! Практическият начин на живот, за който говоря, води по пътя; никой преди не е говорил за него, нито някой е вървял по този път, нито някой е знаел за тази реалност. Преди да изрека тези думи, никой не ги беше изричал. Никой не беше говорил за такива преживявания, нито беше посочвал такива подробности и освен това никой не беше описвал такива състояния, за да разкрие тези неща. Никой не е водил хората по пътя, по който Аз ги водя днес, а ако той беше прокаран от човек, нямаше да представлява нов път. Да вземем, например, Павел и Петър. Те нямаха свои лични преживявания, преди Исус да им проправи пътя. Едва след като Исус им проправи пътя, те преживяха думите, изречени от Исус, и тръгнаха по пътя, посочен от Него. Така те придобиха много опит и написаха посланията си. И така, човешките преживявания не са същите като Божието дело, а Божието дело не е същото като знанието, изразено чрез представите и опита на човека. Многократно съм казвал, че днес ви повеждам по нов път и върша ново дело и че делото Ми и словата Ми са различни от тези на Йоан и на всички останали пророци. Никога не правя така, че първо да събирам опит, а после да ви говоря за него — случаят изобщо не е такъв. Ако беше така, нямаше ли отдавна да сте закъснели? В миналото знанието, за което мнозина говореха, също беше възвеличавано, но всички техни думи се основаваха на думите на така наречените духовни фигури. Тези думи не посочваха пътя, а идваха от техния опит, от това, което бяха виждали, и от техните знания. Някои бяха продукт на техните представи, а други се състояха от техния обобщен опит. Днес естеството на Моето дело е напълно различно от тяхното. Аз нямам опита да бъда воден от други, нито съм приел да бъда усъвършенстван от други. Нещо повече, всичко, което съм изрекъл и за което съм разговарял, не прилича ни най-малко на изреченото от когото и да е другиго и никога не е било изричано от никого другиго. Независимо от това какви сте, днес вашата работа се извършва въз основа на думите, които изричам. Без словата и делото Ми кой би могъл да преживее тези неща (изпитанието на обслужващите, времето на наказанието…) и кой би могъл да говори за това знание? Наистина ли не можеш да разбереш това? Независимо от етапа на делото, щом изговоря словата Си, вие започвате да беседвате в съответствие с Моите слова и да действате в съответствие с тях и това е път, за който никой от вас никога не си е помислял. След като си стигнал дотук, още ли си неспособен да разбереш този ясен и прост въпрос? Това не е път, който някой си е измислил, нито е път, основан на този на някоя духовна фигура. Това е нов път и дори много от думите, изречени някога от Исус, вече не са валидни. Това, за което говоря, е делото, което слага началото на една нова епоха, и това дело е уникално: делото, което Аз извършвам, и думите, които Аз изричам, са изцяло нови. Не е ли това новото дело на днешния ден? С делото на Исус е било по същия начин. Неговото дело също е било различно от това на хората в храма, както и от делото на фарисеите, и никак не е приличало на делото, извършено от целия народ на Израел. След като са станали свидетели на това дело, хората са се чудели: „Това наистина ли бе извършено от Бог?“. Исус не се е придържал към закона на Йехова; когато Той дойде да поучи човека, всичко, което каза, беше ново и различно от това, което говореха древните светци и пророци на Стария завет, и поради това хората изпитваха колебания. Ето затова справянето с човека е толкова трудно. Преди да приемат този нов етап от делото, повечето от вас са вървели по пътя на практикуването и навлизането въз основа на пътя на тези духовни фигури. Днес обаче делото, което Аз върша, е коренно различно, и вие не можете да прецените дали е вярно, или не. Не ме е грижа по кой път си вървял преди, нито ме интересува чия „храна“ си ял, нито кого си приемал за свой „отец“. Тъй като Аз дойдох и започнах ново дело, за да поведа човечеството, всички, които Ме следват, трябва да постъпват според думите Ми. Колкото и влиятелно да е „семейството“, от което произхождаш, ти си длъжен да Ме следваш и не бива да постъпваш, както си постъпвал преди; твоят „пастрок“ трябва да се оттегли, а ти трябва да се явиш пред своя Бог и да потърсиш полагащия ти се дял. Цялото ти същество е в Моите ръце и не бива да посвещаваш твърде много сляпа вяра на своя пастрок: той няма пълна власт над теб. Днешното дело се извършва самостоятелно. Всичко, което казвам днес, очевидно не лежи на основите от миналото: то е ново начало и ако кажеш, че е създадено от човешка ръка, то ти си сляп до неспасяемост!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)