Когато Божието дело и Божието управление достигнат определен момент, всички онези, които се подчиняват на волята Му, ще могат да изпълняват Неговите изисквания. Бог поставя изисквания към човека според Своите собствени стандарти и според това, което човекът може да постигне. Докато говори за Своето управление, Той също така посочва пътя за човека и му дава възможност да оцелее. Управлението на Бог и практиката на човека са в един и същ етап от делото и се извършват едновременно. Разговорът за управлението на Бог е свързан с промените в човешкия нрав, а разговорът за това, което трябва да бъде направено от човека, и за промените в човешкия нрав е свързан с Божието дело; няма момент, в който тези две неща да бъдат разделени. Практиката на човека се променя стъпка по стъпка. Това е така, защото изискванията на Бог към човека също се променят и защото Божието дело постоянно се променя и напредва. Ако практиката на човека остава в капана на доктрините, това доказва, че човекът е лишен от Божието дело и ръководство; ако практиката на човека никога не се променя и не се задълбочава, това доказва, че тя се извършва според човешката воля, а не е практика на истината; ако пред човека няма път, по който да върви, тогава той вече е попаднал в ръцете на Сатана и е управляван от Сатана, което означава, че е управляван от зли духове. Ако практиката на човека не се задълбочи, тогава Божието дело няма да се развие и ако няма промяна в Божието дело, тогава навлизането на човека ще спре; това е неизбежно. Ако по време на цялото Божие дело човекът винаги спазваше закона на Йехова, Божието дело нямаше да може да се развие, а освен това нямаше да бъде възможно да се сложи край на цялата епоха. Ако човекът винаги се осланяше на кръста и практикуваше търпение и смирение, тогава щеше да бъде невъзможно Божието дело да продължи да се развива. Шестхилядолетното управление просто не може да бъде прекратено сред хора, които само спазват закона или се осланят само на кръста и практикуват търпение и смирение. Вместо това цялото дело на Божието управление приключва сред тези хора от последните дни, които познават Бог, които са били измъкнати от лапите на Сатана и които напълно са се освободили от влиянието на Сатана. Това е неизбежната посока на Божието дело. Защо се казва, че практиката на хората от религиозните църкви е отживелица? Това е така, защото това, което те прилагат на практика, е откъснато от делото на днешния ден. В Епохата на благодатта това, което те са приложили на практика, е било правилно, но тъй като тази епоха отмина и Божието дело се промени, тяхната практика постепенно остаря. Тя е изоставена от новото дело и новата светлина. Ако се вземе предвид нейната първоначална основа, делото на Светия Дух се е задълбочило с няколко стъпки. Но тези хора все още остават заседнали в първоначалния етап от Божието дело и продължават да се придържат към старите практики и старата светлина. Божието дело може да се промени значително за три или пет години, така че няма ли да се случат още по-големи трансформации в продължение на 2 000 години? Ако човек няма нова светлина или практика, това означава, че той не се движи заедно с делото на Светия Дух. Това е провалът на човека; съществуването на новото Божие дело не може да бъде отречено, защото днес онези, в които преди това е действал Светият Дух, все още се придържат към остарелите практики. Делото на Светия Дух винаги се движи напред и всички, които са в потока на Светия Дух, също трябва да напредват все повече и да се променят стъпка по стъпка. Те не трябва да се спират само на един етап. Само онези, които не познават делото на Светия Дух, биха останали сред първоначалното Му дело и не биха приели новото. Само онези, които са непокорни, няма да могат да се възползват от делото на Светия Дух. Ако практиката на човека не е в крак с новото дело на Светия Дух, тогава тази практика със сигурност е откъсната от днешното дело и със сигурност е несъвместима с днешното дело. Тези, които живеят в миналото, просто не могат да изпълняват Божията воля, а още по-малко да станат хора, които накрая да свидетелстват за Бог. Освен това цялото дело на управлението не би могло да бъде завършено сред такава група хора. Ако тези, които някога са се придържали към закона на Йехова, и тези, които някога са страдали за кръста, не могат да приемат този етап от делото на последните дни, тогава всичко, което са направили, е било напразно и безполезно. Най-ясният израз на делото на Светия Дух е хората да приемат това, което е тук и сега, а не да се вкопчват в миналото. Тези, които изостават от днешното дело и са се отделили от днешната практика, са тези, които се противопоставят и не приемат делото на Светия Дух. Такива хора се противопоставят на делото на Бог в наши дни. Въпреки че се придържат към светлината на миналото, не може да се отрече, че те не познават делото на Светия Дух. Защо толкова се говори за промените в практиката на човека, за разликите в практиката между миналото и днес, за това как се е практикувало в предишната епоха и как се практикува днес? Винаги се говори за такива разделения в практиката на човека, защото делото на Светия Дух непрекъснато се движи напред и по този начин практиката на човека трябва постоянно да се променя. Ако човекът заседне на един етап, това доказва, че той не може да се справи с новото Божие дело и новата светлина; това не доказва, че Божият план за управление не се е променил. Тези, които са извън потока на Светия Дух, винаги мислят, че са прави, но всъщност Божието дело в тях отдавна е спряло и Светият Дух не работи в тях. Божието дело отдавна е прехвърлено към друга група хора, група, с която Той възнамерява да завърши Своето ново дело. Тъй като хората в религията не могат да приемат новото Божие дело и се придържат само към старото дело от миналото, Бог е изоставил тези хора и извършва Своето ново дело с хората, които го приемат. Това са хора, които съдействат на Неговото ново дело и управлението Му може да се осъществи само по този начин. Управлението на Бог винаги напредва, а практиката на човека винаги се издига по-високо. Бог винаги работи, а човекът винаги е в нужда, така че те заедно достигат своя зенит — така Бог и човек постигат пълно единение. Това е израз на осъществяването на Божието дело и е крайният резултат от цялото Божие управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)