Делото на управлението започна да се осъществява само заради човечеството, което означава, че то възникна само поради съществуването на човечеството. Не е имало управление преди човечеството или в началото, когато бяха създадени небето, земята и всички неща. Ако във всички Божии дела не е имало практика, която да е полезна за човека, т.е. ако Бог не поставял подходящи изисквания към поквареното човечество (ако в делата, извършени от Бог, не е имало подходящ път за практиката на човека), тогава тези дела не са могли да бъдат наречени управление на Бог. Ако всички Божии дела се състояли само в това да се казва на поквареното човечество как да практикува и ако Бог не е извършил нито едно от Своите собствени начинания и не е проявявал нито частица от Своето всемогъщество или мъдрост, тогава колкото и високи да са били изискванията на Бог към хората, колкото и дълго Бог да бе живял сред тях, те нямаше да знаят нищо за Божия нрав; ако беше така, тогава нямаше да бъде достойно такъв вид дела да бъдат наричани управление на Бог. Казано по-просто, делото на Божието управление е делото, извършено от Бог, и то представлява цялото дело, извършено под Божието ръководство от тези, които са били спечелени от Бог. Такова дело може да бъде обобщено като управление. С други думи, Божието дело сред хората, както и сътрудничеството с Него на всички онези, които Го следват, се нарича общо управление. Тук Божието дело се нарича видения, а сътрудничеството на човека се нарича практика. Колкото по-висше е Божието дело (т.е. колкото по-висши са виденията), толкова повече Божият нрав се изяснява на човека, толкова повече той е в противоречие с човешките представи и толкова по-висши стават практиката и сътрудничеството на човека. Колкото по-високи са изискванията към човека, толкова повече Божието дело се разминава с представите на човека, в резултат на което изпитанията за човека и стандартите, на които трябва да отговаря, също стават по-високи. В края на това дело всички видения ще бъдат завършени и това, което човек трябва да приложи на практика, ще е достигнало върха на съвършенството. Това ще бъде и времето, когато всеки ще бъде класифициран според вида си, защото това, което човекът трябва да знае, ще му бъде показано. Така че когато виденията достигнат своя апогей, делото съответно ще наближи своя край, а практиката на човека също ще е достигнала своя зенит. Практиката на човека се основава на делото на Бог, а управлението на Бог се изразява напълно само благодарение на практиката и сътрудничеството на човека. Човекът е образецът на Божието дело и обектът на делото на цялото управление на Бог, а също и продуктът на цялото Божие управление. Ако Бог работеше сам, без сътрудничеството на човека, тогава нямаше да има нищо, което да може да послужи като кристализация на цялото Му дело, и тогава Божието управление нямаше да има никакво значение. Освен Божието дело, само ако Бог избере подходящи обекти, за да изрази Своето дело и да докаже Своето всемогъщество и мъдрост, Той може да постигне целта на управлението Си и да постигне целта да използва цялото това дело, за да победи напълно Сатана. Следователно човекът е задължителна част от делото на Божието управление и е единственият, който може да направи така, че Божието управление да даде плод и да постигне своята крайна цел; освен човека никоя друга форма на живот не може да поеме такава роля. За да се превърне човекът в истинска кристализация на Божието дело на управлението, непокорството на поквареното човечество трябва да бъде напълно премахнато. Това изисква на човека да бъде дадена практика, която е подходяща за различните времена, а Бог да извърши съответната работа сред хората. Само по този начин накрая ще бъде спечелена група от хора, които са кристализация на Божието дело на управлението. Божието дело сред хората не може да свидетелства за Самия Бог само чрез това дело; за да бъде постигнато такова свидетелство, са необходими и живи човешки същества, които са подходящи за Неговото дело. Бог първо ще работи върху тези хора, чрез които после ще се изрази Неговото дело, така ще се засвидетелства волята Му сред сътворените същества и по този начин Бог ще постигне целта на това дело. Бог не работи сам, за да победи Сатана, защото не може да свидетелства пряко за Себе Си сред всички сътворени същества. Ако правеше така, щеше да е невъзможно да убеди напълно човека, следователно Бог трябва да работи върху човека, за да го завоюва, и само тогава ще може да получи свидетелство сред всички сътворени същества. Ако работата вършеше само Бог, без съдействието на човека, или ако от човека не се изискваше да Му съдейства, тогава човекът никога нямаше да може да опознае Божия нрав и щеше да остане завинаги неспособен да познава Божията воля; тогава Божието дело не би могло да се нарече дело на управлението на Бог. Ако само човекът полагаше усилия, търсеше и работеше упорито, без да разбира Божието дело, тогава щеше да изглежда сякаш човекът се шегува. Без делото на Светия Дух това, което човек прави, е от Сатана, той е бунтовник и върши злодеяния; Сатана се проявява във всичко, което върши поквареното човечество, и няма нищо, което да е съвместимо с Бог, и всичко, което човек върши, е проявление на Сатана. Нищо от това, за което стана дума, не изключва виденията и практиката. Върху основата на виденията човек намира практиката и пътя на покорството, за да може да остави настрана представите си и да спечели онези неща, които не е притежавал в миналото. Бог изисква от човека да Му сътрудничи, да се подчини напълно на Неговите изисквания, а човекът иска да види делото, извършено от Самия Бог, да изпита всемогъщата сила на Бог и да разбере Божия нрав. Накратко, това представлява управлението на Бог. Управлението е единението на Бог с човека и то е най-великото управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)