Във виденията се съдържат много пътища към практиката. Практическите изисквания към човека също се съдържат във виденията, както и Божието дело, което човекът трябва да познава. В миналото, по време на специалните или големите събрания, които са се провеждали на различни места, се е говорело само за един аспект от пътя на практиката. Това е била практика, която е трябвало да се приложи по време на Епохата на благодатта и тя едва ли е имала някаква връзка с познанието за Бог, тъй като видението на Епохата на благодатта е било само видението за разпятието на Исус и по-големи видения не е имало. На човека му е било нужно да знае единствено за Божието дело на изкупление на човечеството чрез разпъването на кръста, така че по време на Епохата на благодатта не е имало други видения, които човек да трябва да познава. Така човекът е имал само оскъдно познание за Бог и освен знанието за любовта и състраданието на Исус той е имал само няколко прости и жалки неща, които е могъл да приложи на практика — неща, които са били много далеч от тези в днешно време. В миналото, независимо от формата на събиране, човекът не е могъл да говори за практическо познание на Божието дело, нито пък някой е могъл ясно да каже кой е най-подходящият път към практиката, по който хората могат да тръгнат. Хората само са добавили няколко прости детайла към основата от въздържаност и търпение; в същността на тяхната практика просто не е имало промяна, защото в рамките на същата епоха Бог не е извършил никакво по-ново дело и единствените изисквания, които е поставил към хората, са били въздържаност и търпение или носене на кръста. Освен тези практики не е имало по-висши видения от разпятието на Исус. В миналото не се е споменавало за други видения, защото Бог не е вършил много работа и защото е поставял само ограничени изисквания към човека. По този начин, каквото и да са правели хората, те не са могли да престъпят тези граници — граници, които са били само няколко прости и повърхностни неща, които е трябвало да се приложат на практика. Днес говоря за други видения, защото днес е свършена повече работа — работа, която няколко пъти надхвърля направеното по време на Епохата на закона и Епохата на благодатта. Изискванията към човека също са няколко пъти по-високи в сравнение с миналите епохи. Ако човекът не е способен да опознае напълно тази работа, тогава тя не би имала голямо значение; може да се каже, че човекът трудно ще я опознае напълно, ако не ѝ посвети усилията на целия си живот. Ако по време на делото на завоюването се говори само за пътя на практиката, това би направило завоюването на човека невъзможно. Ако се говори само за виденията, без да се поставят никакви изисквания към човека, това също би направило завоюването на човека невъзможно. Ако не се говори за нищо друго, освен за пътя на практиката, тогава би било невъзможно да се нанесе удар по ахилесовата пета на човека или да се разсеят неговите представи, а така също би било невъзможно човекът да бъде напълно завоюван. Виденията са основният инструмент за завоюване на човека, но ако не съществуваше друг път за практикуване, освен виденията, тогава човекът не би имал път, по който да върви, а още по-малко би имал средства за навлизане. Това е принципът на Божието дело от началото до края: във виденията се съдържа това, което може да бъде приложено на практика, така че освен практика, има и видения. Промените в живота на човека и в неговия нрав са съпътствани от промени във виденията. Ако човек разчиташе само на собствените си усилия, за него би било невъзможно да постигне някаква голяма промяна. Виденията говорят за делото на Самия Бог и управлението на Бог. Практиката се отнася до пътя на човешката практика и до начина на съществуване на човека; в цялото Божие управление връзката между виденията и практиката е връзката между Бог и човек. Ако виденията бъдат премахнати или ако се говори за тях, без да се говори за практика, или ако има само видения, а практиката на човека бъде изкоренена, тогава това не би могло да се счита за управление на Бог, нито пък ще може да се каже, че Божието дело се извършва заради човечеството. По този начин не само ще бъде премахнат дългът на човека, но и ще се отрече целта на Божието дело. Ако от началото до края от човека се изисква само да практикува, без участието на Божието дело, и освен това, ако от човека не се изисква да познава Божието дело, тогава ще има още по-малко основания това дело да се нарече управление на Бог. Ако човек не познаваше Бог, не познаваше Божията воля и сляпо изпълняваше практиката си по неясен и абстрактен начин, той никога нямаше да се превърне в пълноценно сътворено същество. И така, тези две неща са задължителни. Ако съществуваше само Божието дело, т.е. ако съществуваха само виденията и ако нямаше никакво сътрудничество или практика от страна на човека, тогава тези неща не биха могли да се нарекат управление на Бог. Ако съществуваше само практика и навлизане на човека, тогава независимо от това колко висш е пътят, по който човекът е навлязъл, това също би било неприемливо. Навлизането на човека трябва да се променя постепенно в съответствие с делото и виденията; то не може да се променя с лека ръка. Принципите на човешката практика не са свободни и неограничени, а са поставени в определени граници. Тези принципи се променят в зависимост от виденията на делото. Следователно Божието управление в крайна сметка се свежда до делото на Бог и практиката на човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)