В сравнение с предишните епохи Божието дело по време на Епохата на царството е по-реалистично, насочено е повече към същността на човека и промените в неговия нрав и е по-способно да свидетелства пред Самия Бог за всички онези, които Го следват. С други думи, по време на Епохата на царството, докато работи, Бог показва на човека повече от Себе Си, отколкото когато и да било в миналото, което означава, че виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са по-висши, отколкото във всяка предишна епоха. Тъй като Божието дело сред хората е навлязло в невиждана досега територия, виденията, опознати от човека през Епохата на царството, са най-висшите в цялото дело на управлението. Божието дело е навлязло в невиждана досега територия и така виденията, които трябва да бъдат опознати от човека, са станали най-висшите от всички, а произтичащата от тях човешка практика също е по-висша от всяка предишна епоха, тъй като тази практика се променя заедно с виденията и съвършенството на виденията също е показател за съвършенството на изискванията към човека. Веднага щом цялото управление на Бог спре, спира и човешката практика и без Божието дело човекът няма да има друг избор, освен да се придържа към доктрината от миналите времена, иначе просто няма да има друга възможност. Без нови видения няма да има нова човешка практика; без пълноценни видения няма да има съвършена човешка практика; без висши видения няма да има висша човешка практика. Практиката на човека се променя заедно със стъпките на Бог и по същия начин знанието и опитът на човека също се променят заедно с Божието дело. Независимо какви са способностите на човека, той все пак е неотделим от Бог и ако Бог спре да работи дори само за миг, човекът веднага ще умре от Неговия гняв. Човекът няма с какво да се похвали, защото колкото и високи да са познанията му днес, колкото и дълбоки да са неговите преживявания, той е неотделим от Божието дело, защото човешката практика и това, което той трябва да търси във вярата си в Бог, са неща, които са неотделими от виденията. Във всеки пример за Божие дело има видения, които човекът трябва да разбере, и след тях към него се предявяват подходящи изисквания. Без да има тези видения като основа човекът просто не би бил способен да практикува, нито пък би могъл да следва Бог непоколебимо. Ако човек не познава Бог или не разбира Божията воля, тогава всичко, което прави, е напразно и не може да бъде одобрено от Бог. Колкото и богато да е надарен човека, той все пак е неотделим от Божието дело и от ръководството на Бог. Независимо от това, колко добри са действията на човека и колко е техния брой, те не могат да заменят Божието дело. И така, практиката на човека при никакви обстоятелства не може да се отдели от виденията. Тези, които не приемат новите видения, нямат нова практика. Тяхната практика няма никаква връзка с истината, защото те се придържат към доктрината и спазват мъртвия закон; те нямат никакви нови видения и в резултат на това не прилагат нищо от новото време на практика. Те са изгубили виденията и по този начин са изгубили и делото на Светия Дух, изгубили са и истината. Тези, които са лишени от истината, са поколението на абсурда, те са въплъщение на Сатана. Без значение какъв е човекът, той не може да бъде без видения за Божието дело и не може да бъде лишен от присъствието на Светия Дух; щом изгуби виденията, човек веднага се спуска в Хадес и живее в тъмнина. Хората без видения са тези, които следват Бог неразумно, те са лишени от делото на Светия Дух и живеят в ада. Такива хора не се стремят към истината, а вместо това издигат Божието име като указателна табела. Тези, които не познават делото на Светия Дух, които не познават въплътения Бог, които не познават трите етапа на делото в цялостното управление на Бог — те не познават виденията и затова са лишени от истината. А тези, които не притежават истината, не са ли всички злодеи? Тези, които са готови да прилагат истината на практика, които са готови да търсят познание за Бог и които наистина съдействат на Бог, са хората, за които виденията служат като основа. Те са одобрени от Бог, защото Му съдействат, и именно това съдействие трябва да се прилага на практика от човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)