Познаването на Божието дело не е просто нещо. Трябва да имаш стандарти и цел в стремежа си, трябва да знаеш как да търсиш истинския път, как да прецениш дали това е истинският път и Божието дело, или не. Кой е най-основният принцип в търсенето на истинския път? Трябва да видиш дали в този път присъства делото на Светия Дух, или не, дали тези думи са израз на истината, или не, за кого се свидетелства и какво може да ти донесе това. За различаването на истинския от лъжливия път са необходими няколко аспекта на основното познание, най-същественият от които е дали в него присъства делото на Светия Дух, или не. Тъй като същността на вярата на хората в Бог е вярата в Божия Дух и тъй като дори тяхната вяра във въплътения Бог е поради въплъщението на Божия Дух в тази плът, това означава, че такава вяра въпреки всичко е вяра в Духа. Има разлики между Духа и плътта, но понеже тази плът идва от Духа и е Словото станало плът, следователно това, в което човек вярва, въпреки всичко е присъщата на Бог същина. Така че, когато търсиш да разпознаеш дали това е истинският път, или не, преди всичко трябва да видиш дали в него присъства делото на Светия Дух, или не, след което трябва да видиш дали в него има истина, или не. Истината е житейският нрав на обикновената човешка природа, т.е. това, което се е изисквало от човека, когато Бог го е създал в началото, а именно обикновена човешка природа в нейната цялост (включително човешкия разум, проникновение, мъдрост и основното знание за това, че си човек). Това означава, че трябва да видиш дали този път може да въведе хората в живот на обикновена човешка природа, или не, дали истината, за която се говори, се изисква съобразно с реалността на обикновената човешка природа, или не, дали тази истина е практическа и реална, или не и дали е съвсем навременна, или не. Ако има истина, тогава тя може да води хората до обикновени и реални преживявания. Нещо повече, хората стават още по-обикновени, човешкият им разум става още по-завършен, животът им в плът и духовният живот стават още по-подредени и емоциите им стават още по-естествени. Това е вторият принцип. Има още един принцип, който е дали познанието на хората за Бог расте, или не и дали преживяването на такова дело и истина може да вдъхне в тях любов към Бог и да ги приближи още повече до Него, или не. Така може да се прецени дали този път е истинският, или не. Най-същественото е дали този път е реалистичен, а не дали е свръхестествен и дали може да осигури необходимото за живота на човека. Ако отговаря на тези принципи, може да се направи изводът, че това е истинският път. Не казвам тези думи, за да ви накарам да приемете други пътища в бъдещите си преживявания, нито като предсказание, че ще има друго дело от нова епоха в бъдещето. Казвам ги, за да бъдете сигурни, че днешният път е истинският, така че да не сте само отчасти уверени във вярата си в днешното дело и да не можете да вникнете в него. Има мнозина, които, въпреки че са уверени, все пак продължават да се объркват. Такава увереност няма принцип в себе си и такива хора трябва да бъдат пропъдени рано или късно. Дори тези, които са особено ревностни в следването си, са три части уверени и пет части неуверени, което показва, че нямат основа. Понеже имате твърде незначителни качества, а основата ви е твърде повърхностна, нямате разбиране за разграничаване. Бог не повтаря делото Си, не върши дело, което не е реалистично, не поставя прекомерни изисквания към човека и не върши дело, което е отвъд разума на човека. Цялото дело, което Той върши, е в рамките на естествения човешки разум, не надхвърля разума на обикновената човешка природа и се извършва според обикновените изисквания на човека. Ако това е дело на Светия Дух, хората и тяхната човешка природа стават още по-нормални. Хората натрупват все повече знания за своя покварен сатанински нрав и за същността на човека, а също така придобиват все по-голям копнеж за истината. С други думи, животът на човека се разраства все повече и повече, а поквареният му нрав става все по-способен на промяна — което е смисълът на това Бог да стане животът на човека. Ако един път не е в състояние да разкрие онези неща, които са същността на човека, не е в състояние да промени нрава му и освен това не е в състояние да доведе хората пред Бог или да им даде истинско разбиране за Бог и дори кара тяхната човешка природа да става все по-незначителна и разума им все по-ненормален, тогава този път не може да е истинският, а може да е дело на зъл дух или да е старият път. Накратко, той не може да бъде настоящото дело на Светия Дух. Вие вярвате в Бог през всичките тези години, но въпреки това нямате ни най-малка представа, какви са принципите за разграничаване на истинския път от лъжливия или за търсене на истинския път. Повечето хора дори не се интересуват от тези неща: те просто отиват там, където отива мнозинството, и повтарят това, което мнозинството казва. Как може това да бъде някой, който търси истинския път? И как могат такива хора да намерят истинския път? Ако схванете тези няколко основни принципа, тогава каквото и да се случи, няма да бъдете измамени. Днес е от решаващо значение хората да могат да правят разграничения; това е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава, и за което хората трябва да имат опит. Ако дори и днес хората все още не различават нищо в процеса на следването и ако техният човешки разум все още не е израснал, тогава те са твърде глупави и стремежът им е неправилен и отправен в погрешна посока. В стремежа ти днес няма ни най-малкото разграничаване и въпреки че е истина, тъй като казваш, че си намерил истинския път, придобил ли си го? Можал ли си нещо да различиш? Каква е същността на истинския път? В истинския път не си придобил истинския път, нито пък нещо от истината. С други думи, не си постигнал онова, което Бог изисква от теб, и затова няма промяна в покварата ти. Ако продължиш да се стремиш по този начин, в крайна сметка ще бъдеш пропъден. След като си следвал до днес, трябва да си сигурен, че пътят, по който си поел, е правилният, и не трябва да имаш повече съмнения. Много хора са винаги неуверени и престават да се стремят към истината заради дребни неща. Такива са хората, които не познават делата на Бог и Го следват с объркване. Хората, които не познават Божието дело, не са способни да бъдат Негови близки приятели или да свидетелстват за Него. Съветвам онези, които търсят само благословения и се стремят само към онова, което е неясно и абстрактно, да започнат да се стремят към истината възможно най-скоро, за да има животът им смисъл. Не се заблуждавайте повече!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бога и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)