Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, осъждането на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли да бъдат класифицирани хората? Делото на класифицирането, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще бъдат подложени на делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще бъде класифициран според своя вид и ще бъде изправен пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това порицание и този съд, няма да остане нищо некласифицирано по вид; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава краят на всички неща и цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне последните дни на човешкото съществуване? И така, колко още могат да продължат вашите прояви на неподчинение? Нима не виждате, че последните ви дни приближават? Нима е възможно онези, които почитат Бога и копнеят Той да се яви, да не видят деня на появата на Божията правда? Нима е възможно тяхната добродетелност да не бъде накрая възнаградена? Ти добро ли вършиш, или зло? Ще приемеш ли праведния съд и ще се подчиниш ли след това, или ще приемеш праведния съд и после ще бъдеш прокълнат? В светлина ли ще живееш пред Божието съдилище, или ще живееш в Хадес, обгърнат в тъмнина? Не си ли ти този, който най-добре знае дали ще бъде възнаграден, или наказан накрая? Не си ли ти този, който знае най-добре и разбира най-дълбоко, че Бог е праведен? И така, какво е твоето поведение и какъв си по сърце? Докато те завоювам днес, наистина ли трябва Аз да ти обяснявам дали поведението ти е добро, или лошо? От колко неща си се отказал заради Мен? Колко дълбоко Ми се покланяш? Нима ти самият не знаеш най-добре как се държиш пред Мен? Трябва да знаеш по-добре от всеки друг какво те очаква накрая! Истина ти казвам: Аз само създадох човечеството и теб, но не предадох хората на Сатаната, нито пък умишлено ги накарах да се разбунтуват срещу Мен, да Ми се противопоставят и после да бъдат наказани от Мен. Дали всички тези бедствия и неволи не се дължат на това, че сърцата ви са твърде закоравели и поведението ви е безкрайно отвратително? Така че краят, който ви очаква, не е ли определен от самите вас? Нима не знаете по-добре от всеки друг в сърцата си какъв ще бъде той? Причината, поради която завоювам хората, е да ги разкрия — и най-вече да ти донеса спасение — а не да те накарам да вършиш зло, нито да те накарам умишлено да влезеш в ада на унищожението. Когато настъпи денят, всички твои големи страдания, плач и скърцане със зъби — няма ли всичко това да е заради греховете ти? И така, не е ли твоята собствена добродетелност или твоята собствена порочност най-добрият съд за теб? Не са ли те най-доброто доказателство за това, какъв ще бъде твоят край?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)