Според традиционните си представи човек смята, че Божията любов е Неговата благодат, милост и съчувствие към човешката слабост. Въпреки че тези неща също са Божията любов, те са твърде едностранчиви и не са основното средство, чрез което Бог усъвършенства човека. Някои хора започват да вярват в Бог заради болест. Тази болест е Божията благодат за теб; без нея ти не би повярвал в Бог, а ако не вярваш в Него, тогава не би стигнал дотук — следователно дори тази благодат е Божията любов. Докато са вярвали в Исус, хората са правили много неща, които не са угодни на Бог, защото не са разбирали истината, и все пак Бог проявява любов и милост и е довел човека дотук; и въпреки че човекът не разбира нищо, Бог му позволява да Го следва и дори е довел човека до днешния ден. Не е ли това Божията любов? Това, което се проявява в Божия характер, е Божията любов — това е абсолютно вярно! Когато изграждането на църквата достигна своя апогей, Бог извърши етапа на работата на служителите и хвърли човека в бездънната яма. Всички думи от времето на служителите бяха проклятия: проклятията на твоята плът, проклятията на покварения ти сатанински характер и проклятията на нещата, свързани с теб, които не удовлетворяват Божията воля. Работата, извършена от Бог в този етап, беше проява на величие, скоро след което Бог извърши етапа на делото на наказанието и дойде изпитанието на смъртта. В това дело човекът видя гнева, величието, съда и наказанието на Бог, но видя също и Божията благодат, Неговата любов и милост. Всичко, което Бог направи и всичко, което беше проява на Неговия характер, беше Божията любов към човека и всичко, което Бог направи, беше в състояние да задоволи нуждите на човека. Той го направи, за да усъвършенства човека и да се погрижи за него според духовния му ръст. Ако Бог не беше направил това, човекът нямаше да може да дойде пред Бог и нямаше как да познае истинското лице на Бог. От времето, когато човекът за първи път повярва в Бог, до ден-днешен Бог неизменно се е грижил за човека в съответствие с неговата висота, така че отвътре човекът постепенно да Го опознае. И едва след като е стигнал до днешния ден, човек осъзнава колко прекрасен е Божият съд. Етапът на делото на служителите беше първата проява на работата на проклятието от времето на сътворението до днес. Човекът беше прокълнат в бездънната яма. Ако Бог не беше направил това, днес човекът нямаше да има истинско познание за Бог; само чрез Божието проклятие човекът официално се запозна с Неговия характер. Човекът беше разкрит чрез изпитанието на служителите. Той видя, че неговата лоялност е неприемлива, че висотата му е недостатъчна, че не е в състояние да удовлетвори Божията воля и че твърденията му, че постоянно удовлетворява Бог, не са нищо повече от думи. Въпреки че Бог прокле човека в етапа на работата на служителите, но сега, като погледнем назад, тази стъпка на Божието дело беше прекрасна: тя се оказа значима повратна точка за човека и предизвика голяма промяна в начина му на живот. Преди времето на служителите човекът не е разбирал нищо за стремежа към живот, за това какво означава да вярваш в Бог или за мъдростта на Божието дело, нито пък е разбирал, че Божието дело може да изпита човека. От времето на служителите до днес човекът вижда колко чудно е Божието дело — то е непонятно за човека. Човекът не е в състояние с ума си да си представи как работи Бог и при това вижда колко е незначителен и колко е непокорен. Когато Бог прокле човека, целта беше да постигне резултат и Той не умъртви човека. Въпреки че Той прокле човека, го направи чрез думи и Неговите проклятия всъщност не сполетяха човека, защото това, което Бог прокле, беше непокорството на човека, а думите Му на проклятие бяха изречени, за да усъвършенстват човека. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се пречиства и онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите думи и дело. Всеки етап от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместен. Никога през вековете Бог не е извършвал такова дело; днес Той работи във вас, за да оцените мъдростта Му. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви се чувстват непоколебими и спокойни; вашето благословение е да сте способни да се наслаждавате на този етап от Божието дело. Независимо какво можете да спечелите в бъдеще, всичко, което виждате в Божието дело във вас днес, е любов. Ако човекът не преживее Божия съд и облагородяване, неговите действия и плам винаги ще останат на повърхностно ниво и характерът му ще си остане непроменен завинаги. Това счита ли се за победа за Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много арогантност и тщеславие, характерът му е много по-стабилен от преди. Божието отношение към теб е предназначено да те спаси и въпреки че може понякога да чувстваш известна болка, ще дойде ден, когато в нрава ти ще настъпи промяна. Тогава ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело и в този момент ще можеш наистина да разбереш Божията воля. Днес някои хора казват, че разбират Божията воля, но това не е съвсем реалистично. Всъщност те говорят лъжи, защото към момента те още не са разбрали дали Божията воля е да спаси човека, или да го прокълне. Може би не можеш да го видиш ясно сега, но ще дойде ден, когато ще видиш, че е настъпило времето, когато Бог придобива слава, и ще видиш колко е смислено да обичаш Бог, за да опознаеш човешкия живот и твоята плът да живее в света на любящия Бог, за да бъде духът ти освободен, животът ти изпълнен с радост и винаги да си близо до Бог и да Го гледаш. Тогава истински ще разбереш колко ценно е Божието дело днес.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“)