Днес Бог ви съди, наказва ви и ви упреква, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той упреква, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да придобиеш опит, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги подчини на господството Си. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа любов, състрадание и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата любов и състрадание, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез любов или състрадание, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е наказание, правосъдие и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, са поучителни думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безсърдечно облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки е категоризиран в зависимост от вида си или категориите хора са ясни, целта на всички Божии слова и дела е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и порицанията са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес вие сте спасени чрез праведен съд и това е добър инструмент за категоризиране на всеки от вас в зависимост от вида му. Нещо повече, безмилостното наказание служи за окончателното ви спасение — и какво имате да кажете, изправени пред такова наказание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост. Освен това, сте били подложени на постоянни удари и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, простосмъртните, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез любов и състрадание? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека)