Никой не е по-подходящ и никой не е по-способен от въплътения Бог да съди покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен. Нещо повече, такова дело би било трудно за възприемане от човека, тъй като Духът не може да се срещне лице в лице с човека и поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Тъй като е същият като човека, притежаващ нормална човешка природа, Бог в плът може директно да съди нечестивостта на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е способен и има правото да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка нечестивост. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре нечестивостта на човека, а още по-малко да я разкрие напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като осъжда човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разкрива цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-видими от тези на работата на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. В отношенията си с въплътения Бог човекът преминава от противопоставяне към подчинение, от преследване към приемане, от представи към познание и от отхвърляне към любов — това са резултатите от делото на въплътения Бог. Човекът се спасява само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, когато Му се противопоставя и получава от Него живот, когато приема Неговото порицание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог, приемащ идентичността на Духа. Делото, извършено от въплътения Бог, е най-великото и най-всеобхватното дело, а решаващата част от трите етапа на Божието дело са двата етапа на делото на въплъщението. Дълбоката поквара на човека е голяма пречка за делото на въплътения Бог. По-специално, работата, която се извършва с хората от последните дни, е изключително трудна, а средата е враждебна и качеството на всеки вид човек е доста ниско. И все пак, когато тази работа приключи, тя ще е постигнала нужния резултат, без никакви недостатъци; това е резултатът от работата на плътта и той е по-убедителен от резултата от работата на Духа. Трите етапа на Божието дело трябва да бъдат завършени в плът и те трябва да бъдат завършени от въплътения Бог. Най-важната и решаваща работа се извършва в плът и спасението на човека трябва да бъде извършено лично от въплътения Бог. Макар цялото човечество да смята, че въплътеният Бог изглежда несвързан с човека, всъщност тази плът засяга съдбата и съществуването на всички хора.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)