„Въплъщението“ е явяването на Бог в плът,

Бог извършва делото Си сред сътворените човеци във вид на плът.

Така че, щом Бог се въплъщава, Той трябва първо да бъде плът —

плът на нормалната човешка природа:

това е най-основното предварително условие.

Всъщност значението на Божието въплъщение е,

че Бог живее и върши делата си в плът,

че Бог в самата Си същност става плът, става човек.

Неговата човешка природа съществува заради телесната Му същност:

не може да има плът без човешка природа,

а човек без човешка природа не е човешко същество.

Така човешката природа на плътта на Бог

е вътрешно присъщо свойство на въплътената Божия плът.

Да се твърди, че „когато Бог става плът, Той е изцяло божествен

и изобщо не е човек“, е богохулство,

защото това твърдение няма валидност

и нарушава принципа на въплъщението.

Именно божествеността, обитаваща Неговата човешка природа, върши делото.

Работи Неговата божествена същност, а не човешката Му природа,

но тази божествена същност е скрита в Неговата човешка природа.

По същество Божието дело се извършва от Неговата абсолютна божественост,

а не от човешката Му природа.

Извършителят на делото обаче е Неговата плът.

Може да се каже, че Той е човек и в същото време е Бог,

защото Бог става Бог, Който живее в плът,

с човешка обвивка и човешка същност, но и със същността на Бог.

Тъй като е човек със същността на Бог,

Той е над всички създадени човешки същества,

над всеки човек, който може да изпълни Божието дело.

Сред всички онези, които имат човешка обвивка като Неговата,

сред всички, които имат човешка природа,

само Той е въплътеният Бог —

всички други са сътворени човешки същества.

Въпреки че всички те имат човешка природа,

сътворените човешки същества имат само човешка природа,

докато въплътеният Бог е различен:

в Своята плът Той има не само човешка природа,

но и, което е по-важно, божественост.

Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност

е съчетание от човешка природа и божественост.

Това съчетание се нарича Самият Бог на земята,

Самият Бог на земята.

Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност

е съчетание от човешка природа и божественост.

Това съчетание се нарича Самият Бог на земята,

Самият Бог на земята.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“