I

Изходът или крайната цел на човека не се определят нито от собствената му воля, нито от предпочитанията или фантазиите му. Последната дума има Създателят, Бог. В този случай хората имат само един път, който могат да изберат: само ако търсят истината, ако я разберат, ако се подчиняват на Божиите слова, и постигнат покорство към Бог и получат спасение, накрая ще имат добър изход и добра съдба. Не е трудно да си представите перспективите и съдбата на хората, които правят обратното.

II

Недей да гледаш какво е обещал Бог на човека, какво казва за изхода на човечеството, и какво е подготвил за хората. Тези неща нямат нищо общо с теб, а са Божия работа и не могат да бъдат получени, като се отмъкнат, поискат или изтъргуват. Като сътворено същество трябва да изпълниш добре дълга си, да правиш каквото трябва с цялото си сърце, ум и сила. Останалото — нещата, които са свързани с перспективите, съдбата, и бъдещата крайна цел на човечеството — е в Божиите ръце и това не са неща, които можеш да решиш. Всичко това попада под върховенството на Създателя, подрежда се от Него и няма нищо общо с което и да е сътворено същество.

III

Трябва да приемеш един факт: каквото и да е обещанието — било то добро или обикновено, било то нещо, което хората харесват, или нещо, което не ги интересува особено — всичко е под върховенството, подредбите и определеното от Създателя. Единственият дълг и единственото задължение на сътвореното същество е да следва правилната посока и правилния път, посочени от Създателя, и да се стреми към тях. А какво придобиваш накрая и в кои от Божиите обещания имаш дял зависи от стремлението ти, от пътя, по който поемаш, и от върховенството на Създателя.

от „Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка (девета част)“