Само ако оставите настрана старите си представи можете да придобиете нови знания, но старите знания не са непременно равнозначни на стари представи. „Представите“ се отнасят до нещата, които хората си въобразяват и които са в противоречие с реалността. Ако старото знание е било остаряло още в предишната епоха и не е позволявало на човека да навлезе в новото дело, тогава това знание също е представа. Ако човекът е способен да подходи правилно към това знание и може да опознае Бог от няколко различни аспекта, съчетавайки старото и новото, тогава старото знание помага на човека и се превръща в основата, чрез която той навлиза в новата епоха. Урокът по опознаване на Бог изисква от теб да овладееш много принципи: как да навлезеш в пътя към опознаването на Бог, кои истини трябва да разбереш, за да опознаеш Бог, и как да се отървеш от своите представи и стария си нрав, така че да можеш да се подчиниш на всички норми на новото Божие дело. Ако използваш тези принципи като основа за навлизане в урока по опознаване на Бог, твоите познания ще стават все по-задълбочени. Ако имаш ясни познания за трите етапа на делото — тоест за цялостния Божи план за управление — и ако можеш напълно да съпоставиш предишните два етапа на Божието дело с настоящия и да видиш, че това е дело, извършено от един Бог, тогава ще имаш несравнимо здрава основа. Трите етапа на делото бяха извършени от един Бог; това е най-великото видение и това е единственият път към познаването на Бог. Трите етапа на делото можеха да бъдат извършени единствено от самия Бог и никой човек не можеше да извърши такова дело от Негово име — това означава, че единствено самият Бог е могъл да извърши Своето собствено дело от началото до днес. Въпреки че трите етапа на Божието дело се осъществяват в различни епохи и на различни места и въпреки че работата на всеки от тях е различна, всичко това е дело, извършено от един Бог. От всички видения това е най-великото видение, което човек трябва да познава, и ако то бъде напълно разбрано от човека, тогава той ще може да устои. Днес най-големият проблем, пред който са изправени различните религии и вероизповедания е, че те не познават делото на Светия Дух и не могат да разграничат делото на Светия Дух от делото, което не е от Светия Дух — това е причината, поради която те не могат да разберат дали този етап от делото, както и последните два етапа от него, също е извършен от Бог Йехова. Въпреки че хората следват Бог, повечето от тях все още не могат да разберат дали това е правилният път. Хората се тревожат дали това е пътят, по който ги води лично Бог, и дали въплъщението на Бог е факт; повечето хора все още нямат представа как да различават такива неща. Тези, които следват Бог, не могат да определят пътя и така посланията, които се изричат, дават само частични резултати сред тях и не могат да постигнат пълен ефект, а това после се отразява на навлизането на тези хора в живота. Ако човекът може да види от трите етапа на делото, че те са извършени от самия Бог в различно време, на различни места и в различни хора; ако човекът може да види, че макар и делото да е различно, то е извършено от един Бог и че щом е извършено от един Бог, то трябва да е правилно и безпогрешно и че макар и да е в противоречие с човешките представи, не може да се отрече, че е дело на един Бог — ако човекът може да каже със сигурност, че това е дело на един Бог, то тогава човешките представи ще бъдат сведени до обикновени дреболии, които не си струва да споменаваме. Тъй като човешките видения са неясни и хората познават само Йехова като Бог, а Исус — като Господ, и се двоумят относно въплътения Бог на днешния ден, мнозина остават посветени на делото на Йехова и Исус и са обзети от представи за делото на днешния ден, поради което повечето хора постоянно се съмняват и не приемат сериозно делото на днешния ден. Човекът няма никакви представи за последните два етапа на делото, които бяха невидими. Това е така, защото човекът не разбира реалността на последните два етапа от делото и не е бил техен личен свидетел. Тъй като тези етапи на делото не могат да бъдат видени, човекът си въобразява, каквото пожелае; независимо от това какво измисля, няма факти, които да доказват подобни фантазии, и няма кой да ги коригира. Човекът дава воля на своя темперамент, като захвърля предпазливостта на вятъра и оставя въображението си да се развихри; няма факти, които да потвърдят фантазиите му, и така тези негови фантазии стават „факт“, независимо дали има някакво доказателство за тях. Така човекът вярва в своя собствен въображаем Бог в съзнанието си, а не търси истинския Бог. Ако един човек има един вид вяра, то сред сто души ще се намерят сто вида вяра. Човекът има такива убеждения, защото не е видял реалността на Божието дело, защото само е чувал за него, но не го е виждал с очите си. Човекът е чувал легенди и истории, но рядко е чувал факти за Божието дело. Случва се така, че хора, които са вярващи едва от една година, започват да вярват в Бог заради собствените си представи. Същото важи и за тези, които са вярвали в Бог през целия си живот. Тези, които не могат да видят фактите, никога няма да могат да избягат от вярата, в която имат представи за Бог. Хората вярват, че са се освободили от оковите на старите си представи и че са навлезли в нова територия. Нима човек не знае, че знанието на онези, които не могат да видят истинското лице на Бог, не е нищо друго освен представи и слухове? Човекът смята, че представите му са правилни и безпогрешни, и мисли, че тези представи идват от Бог. Днес, когато човекът става свидетел на Божието дело, той дава воля на представите, които са се натрупвали в продължение на много години. Фантазиите и идеите от миналото са се превърнали в пречка за делото на този етап и за човека е станало трудно да се откаже от тези представи и да отхвърли подобни идеи. Представите за това поетапно дело на много от онези, които са следвали Бог до днес, са станали все по-силно вкоренени и тези хора постепенно са формирали упорита враждебност към въплътения Бог. Източникът на тази омраза се крие в представите и фантазиите на човека. Представите и фантазиите на човека са се превърнали във враг на делото на днешния ден — дело, което е в противоречие с представите на човека. Това се случва именно защото фактите не позволяват на човека да даде воля на въображението си и освен това не могат лесно да бъдат отхвърлени от него, а представите и фантазиите на човека не търпят съществуването на факти, и още повече защото човекът не се замисля за правилността и достоверността на фактите, а само праволинейно дава воля на своите представи и използва собственото си въображение. Може да се каже, че това е грешка само на човешките представи и не може да се определи като грешка на Божието дело. Човекът може да си въобразява каквото пожелае, но не може свободно да оспорва нито един етап от Божието дело или частица от него; фактът на Божието дело не може да бъде отменен от човека. Можеш да дадеш воля на въображението си, можеш дори да съставиш прекрасни истории за делото на Йехова и Исус, но не можеш да опровергаеш фактите за всеки етап от делото на Йехова и Исус; това е принцип, а също и управленски закон, и вие трябва да разберете важността на тези въпроси. Човекът вярва, че настоящият етап на делото е несъвместим с неговите представи и че това не важи за предишните два етапа. В своето въображение човекът вярва, че делото на двата предишни етапа със сигурност не е същото като днешното — но замислял ли си се някога, че принципите на Божието дело са еднакви, че Неговото дело е винаги практично и че независимо от епохата винаги ще има купища хора, които се съпротивляват и се противопоставят на факта на Неговото дело? Всички онези, които днес се съпротивляват и противопоставят на настоящия етап на делото, несъмнено са се противопоставяли на Бог и в миналото, защото такива хора винаги ще бъдат Негови врагове. Хората, които познават факта на Божието дело, ще възприемат трите етапа на делото като дело на един Бог и ще се откажат от своите представи. Това са хора, които познават Бог, и това са хората, които наистина Го следват. Когато цялото Божие управление наближи своя край, Бог ще категоризира всички неща според вида им. Човекът е създаден от ръцете на Създателя и накрая Той трябва напълно да върне човека под Своята власт; това е приключването на трите етапа на делото. Етапът на делото в последните дни, както и предишните два етапа в Израел и Юдея, са Божият план за управление в цялата вселена. Никой не може да го отрече — това е фактът на Божието дело. Въпреки че хората не са преживели и не са били свидетели на много от това дело, фактите си остават факти и това не може да бъде оспорено от никой човек. Хората, които вярват в Бог във всяка точка на вселената, ще приемат трите етапа на делото. Ако познаваш само един конкретен етап от делото и не разбираш другите два етапа, нито пък разбираш Божието дело в миналите времена, тогава ти не можеш да изкажеш пълната истина за цялостния Божи план на управление и твоето познание за Бог е едностранчиво, тъй като в своята вяра в Бог ти не Го познаваш, не Го разбираш и затова не си годен да свидетелстваш за Него. Независимо дали сегашните ти познания за тези неща са задълбочени, или повърхностни, в крайна сметка вие трябва да имате познания и да сте напълно убедени, и всички хора ще видят цялото Божие дело и ще се подчинят на Божията власт. В края на това дело всички религии ще станат едно цяло, всички създания ще се върнат под властта на Създателя, всички създания ще се поклонят на единствения истински Бог, а всички зли религии ще изчезнат и никога няма да се появят отново.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)