Ежедневни Божии слова: Разобличаване на религиозни представи | Откъс 284

24 юли 2023

Делото на Бог винаги напредва и макар че целта на делото Му не се променя, методът, по който Той работи, постоянно се изменя, което означава, че онези, които следват Бог, също постоянно се променят. Колкото повече дела върши Бог, толкова по-задълбочено е познанието на човека за Бог. Вследствие на Божието дело настъпват съответни промени и в нрава на човека. Но именно поради това, че Божието дело непрекъснато се променя, онези, които не познават делото на Светия Дух, и онези нелепи хора, които не познават истината, се превръщат в хора, които се противопоставят на Бог. Божието дело никога не отговаря на представите на човека, защото Неговото дело е винаги ново, никога не е старо, и Той никога не повтаря старо дело, а напротив, движи се напред с дело, което никога преди това не е било извършвано. Тъй като Бог не повтаря Своето дело, а човекът неизменно съди за сегашното Божие дело по делото, което Той е извършил в миналото, за Бог става изключително трудно да осъществява всеки етап от делото на новата епоха. Човекът има твърде много затруднения! Той е твърде консервативен в мисленето си! Никой не познава Божието дело, но всеки го очертава. Когато напусне Бог, човекът губи живота, истината и Божиите благословения, но не приема нито живота, нито истината, а още по-малко по-големите благословения, които Бог дарява на човечеството. Всички хора искат да спечелят Бог, но не са в състояние да понесат никакви промени в Божието дело. Тези, които не приемат новото Божие дело, вярват, че Божието дело е неизменно, че то завинаги остава в застой. Според тях всичко, което е необходимо, за да получат вечно спасение от Бог, е да спазват закона и стига да се покайват и изповядват греховете си, Божията воля винаги ще бъде удовлетворена. Те са на мнение, че Бог може да бъде само Богът под закона и Богът, който беше прикован на кръста заради човека; тяхното мнение е също, че Бог не трябва и не може да надхвърля Библията. Точно тези мнения са ги приковали здраво към старите закони и са ги подчинили на мъртви правила. Още повече са онези, които смятат, че каквото и да е новото Божие дело, то трябва да бъде подкрепено с пророчества и че на всеки етап от това дело на всички онези, които Го следват с „истинско“ сърце, трябва да бъдат показани и откровения; в противен случай това дело не би могло да бъде Божие. Вече не е лесна задача за човека да опознае Бог. Ако към това се прибавят абсурдното сърце на човека и неговата бунтовна природа, изпълнена със самомнение и самонадеяност, за него става още по-трудно да приеме новото Божие дело. Човекът нито внимателно изследва новото Божие дело, нито го приема със смирение; вместо това възприема отношение на презрение, докато очаква откровения и напътствия от Бог. Не е ли това поведението на онези, които се бунтуват срещу Бог и му се противопоставят? Как такива хора може да получат Божието одобрение?

Исус каза, че делото на Йехова е изоставало в Епохата на благодатта, точно както аз казвам днес, че делото на Исус също изостава. Ако съществуваше само Епохата на закона, без Епохата на благодатта, тогава Исус нямаше да бъде разпънат на кръст и нямаше да може да изкупи греховете на цялото човечество. Ако съществуваше само Епохата на Закона, дали човечеството щеше да стигне до днешния момент? Историята се движи напред, а не е ли тя естественият закон на Божието дело? Не е ли това изображение на Неговото управление на човека в цялата вселена? Историята се движи напред, както и Божието дело. Божията воля постоянно се променя. Той не би могъл да остане на един етап от делото Си в продължение на шест хиляди години, защото, както всеки знае, Бог е винаги нов и никога стар, и не би могъл да продължи да върши дело като разпъването на кръст, бидейки прикован на кръста веднъж, два пъти, три пъти… Би било нелепо да се мисли по този начин. Бог не продължава да върши едно и също дело; Неговото дело е постоянно променящо се и винаги ново, подобно на това как Аз ви говоря нови думи и върша ново дело всеки ден. Това е делото, което върша, и ключови са думите „ново“ и „чудно“. „Бог е неизменен и Бог винаги ще бъде Бог“: тази мисъл наистина е вярна; същността на Бог не се променя, Бог винаги е Бог и никога не би могъл да стане Сатана, но това не доказва, че Неговото дело е също толкова постоянно и неизменно като същността Му. Ти казваш, че Бог е неизменен, но как тогава можеш да обясниш, че Той е винаги нов и никога — стар? Божието дело непрекъснато се разпространява и неспирно се променя, а Неговата воля непрекъснато се проявява и става достояние на човека. Когато човекът изживява Божието дело, неговият нрав се променя непрестанно, както и неговото познание. Откъде тогава се появява тази промяна? Не е ли от постоянно променящото се Божие дело? Ако нравът на човека може да се променя, защо човекът да не може да допусне Моето дело и Моите думи също да се променят непрекъснато? Трябва ли Аз да се подчинявам на човешките ограничения? Не използваш ли в това отношение насилствени аргументи и изопачена логика?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

Вижте повече

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Сподели

Отмени

Свържете се с нас в Messenger