Тъй като в Божието дело винаги има ново развитие, има работа, която става ненужна и остаряла, когато се появи нова работа. Тези различни видове работа, стара и нова, не си противоречат, а се допълват; всяка стъпка произтича от предишната. Тъй като има нова работа, старите неща, разбира се, трябва да бъдат премахнати. Например, някои отдавна установени практики и обичайни човешки изказвания, съчетани с многогодишния човешки опит и учения, са формирали в ума на човека представи от всякакъв вид и с всякаква форма. Това, че Бог все още не е разкрил напълно Своето истинско лице и изначалния Си нрав на човека, както и дългогодишното разпространение на традиционните теории от древни времена, са още по-благоприятна почва за формирането на такива представи у човека. Може да се каже, че в хода на вярата на човека в Бог влиянието на различни представи е довело до непрекъснатото формиране и еволюция на всякакви теоретични разбирания за Бог у човека, което е накарало много религиозни хора, които служат на Бог, да станат Негови врагове. И така, колкото по-силни са религиозните представи на хората, толкова повече те се противопоставят на Бог и толкова повече те са врагове на Бог. Божието дело винаги е ново и никога не е старо. То никога не установява догма, а вместо това се променя непрекъснато и се обновява в по-голяма или по-малка степен. Този начин на работа е израз на присъщия характер на самия Бог. Това е и присъщият принцип на Божието дело и едно от средствата, чрез които Бог осъществява Своето управление. Ако Бог не работеше по този начин, човек не би се променил и не би могъл да познае Бог, а Сатана не би бил победен. По този начин в делото Му непрекъснато се случват промени, които изглеждат хаотични, но всъщност са периодични. Начинът, по който човек вярва в Бог, обаче е съвсем различен. Той се придържа към стари, познати учения и системи, и колкото по-стари са те, толкова по-приятни са за него. Как би могъл глупавият ум на човека, ум, който е закостенял като камък, да приеме толкова много необясними нови Божии дела и слова? Човек ненавижда Бог, който е винаги нов и никога стар; той обича само стария остарял, побелял Бог, който е застинал във времето. И така, понеже Бог и човек имат свои собствени предпочитания, човек се е превърнал във враг на Бог. Много от тези противоречия все още съществуват и днес, във време, когато Бог върши ново дело в продължение на почти шест хиляди години. Поради това те са непоправими. Може би това се дължи на упорството на човека или на ненарушимостта на Божиите управленски закони за всеки, но независимо от това тези духовници и жени все още се придържат към мухлясали стари книги и документи, докато Бог продължава Своето недовършено дело на управление, сякаш няма никого до Себе си. Въпреки че тези противоречия превръщат Бог и човека във врагове и дори са неразрешими, Бог не им обръща внимание, сякаш едновременно съществуват и не съществуват. Човекът обаче все още се придържа към своите вярвания и представи и изобщо не ги изоставя. Но едно нещо е очевидно: въпреки че човек не се отклонява от позицията си, Божиите нозе винаги се движат и Той винаги променя позицията Си в зависимост от средата. В крайна сметка именно човекът ще бъде победен без бой. Бог е най-големият враг на всички Свои победени врагове, но също така е защитникът на човечеството, на победени и непобедени в еднаква степен. Кой може да се състезава с Бог и да победи? Човешките представи сякаш идват от Бог, защото много от тях са родени вследствие на Неговото дело. Бог не прощава на човека заради това, още по-малко пък хвали човека за това, че той отново и отново произвежда продукти „за Бог“, произтичащи от Неговото дело, но на практика извън него. Вместо това, Той е изключително погнусен от човешките представи и от старите, благочестиви вярвания, и няма никакво намерение дори да признае датата, на която тези представи са се появили за първи път. Той изобщо не приема, че тези представи са причинени от Неговото дело, защото представите на човека се разпространяват от самия него; техният източник са мислите и умът на човека — не Бог, а Сатана. Божието намерение винаги е било Неговото дело да бъде ново и живо, а не старо и мъртво, и това, към което Той иска човек да се придържа, варира в зависимост от епохата и периода и не е нито вечно, нито неизменно. Това е защото Той е Бог, който кара човека да живее и да бъде нов, а не е дявол, който кара човека да умре и да бъде стар. Нима не проумявате това? Ти имаш представи за Бог и не си в състояние да ги изоставиш, защото мислиш ограничено. Не защото има твърде малко смисъл в Божието дело, нито защото Божието дело се отклонява от човешките желания, а още по-малко защото Бог винаги е небрежен в своите задължения. Не можеш да се откажеш от представите си, защото си твърде непокорен и не приличаш ни най-малко на сътворено същество, а не защото Бог те затруднява. Ти си причинил всичко това и то няма абсолютно никаква връзка с Бог; цялото страдание и нещастие е създадено от човека. Божиите мисли винаги са добри: Той не желае да те кара да произвеждаш представи, а желае да се променяш и да се обновяваш с течение на годините. И все пак ти не знаеш какво е добро за теб и винаги или проверяваш, или анализираш. Не Бог прави нещата трудни за теб, а ти не почиташ Бог и твоето непокорство е твърде голямо. Едно малко сътворено същество, дръзващо да вземе някаква незначителна част от това, което преди това е било дадено от Бог, след което да се обърне и да го използва, за да атакува Бог — не е ли това непослушанието на човека? Справедливо е да се каже, че хората изобщо нямат нужните качества да изразяват възгледите си пред Бог, камо ли да парадират с безполезния си, вонящ, гнил, цветист език, както те желаят — да не говорим за онези мухлясали представи. Не са ли те дори още по-безполезни?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само тези, които познават Божието дело днес, могат да служат на Бог“)