Винаги е било Мое задължение да управлявам човека. Освен това завоюването на човека е това, което постанових, когато създадох света. Хората може да не знаят, че Аз ще завоювам напълно човека в последните дни или че завоюването на непокорните сред човечеството е доказателство за Моята победа над Сатана. Но когато врагът Ми влезе в битка с Мен, Аз вече му бях казал, че ще победя онези, които Сатана беше пленил и превърнал в свои деца, във верни слуги, които бдяха над дома му. Поначало „да завоюваш“ означава да победиш, да подложиш на унижение; на езика на израилтяните това означава да победиш напълно, да унищожиш и да направиш невъзможна съпротивата срещу Мен. Но днес, когато се използва сред вас, значението на думата е „завоювам“. Трябва да знаете, че намерението Ми винаги е било напълно да унищожа и да разгромя злите хора, така че да не могат повече да се бунтуват срещу Мен, още по-малко да имат нахалството да прекъсват или смущават работата Ми. Така, що се отнася до човека, тази дума означава „завоюване“. Каквито и да са подразбиращите се значения на термина, Моята работа е да победя хората. Защото макар да е вярно, че човечеството е допълнение към Моето управление, по-точно казано, хората не са нищо друго освен Мои врагове. Хората са злите, които Ми се противопоставят и не Ми се подчиняват. Хората не са нищо друго освен рожби на лукавия, прокълнат от Мен; нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде; нищо друго освен наследството на дявола, който, отдавна отхвърлен от Мен, оттогава се превърна в Мой непримирим враг. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че обитателите му не могат дори да видят протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, ако вдигнат главите си. Пътят под краката им, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. И навсякъде в света на хората орди демони идват и си отиват. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери назначението на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, от самото начало е актьор, приемащ образа му. Нещо повече, човечеството е въплъщение на Сатана и служи като силно и ясно доказателство за него. Как може човешката раса, тази изродена измет, това потомство на поквареното човешко семейство, да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Откъде може да започне да се говори за Моето свидетелство? Защото врагът, който, след като е покварил човечеството, стои срещу Мен, вече е покорил човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето преживяване — и го е омърсил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло. В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от сила и жизненост, и освен това беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми. Адам беше роден от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява, да носи образа Ми и да приема дъха Ми. В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието съзидание бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше съзидано същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и освен това надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек, с дух, плът и кост, Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, чисто и скъпоценно негово съкровище и от самото начало живи същества, надарени с дух. Но лукавият стъпка и плени потомството на предците на човечеството, като потопи човешкия свят в пълен мрак и направи така, че потомството вече да не вярва в Моето съществуване. Още по-отвратително е, че дори когато лукавият покварява хората и ги тъпче навсякъде, той грубо отнема Моята слава, Моето свидетелство, жизнеността, която им дадох, дъха и живота, които влях в тях, цялата Ми слава в човешкия свят и цялата кръв на сърцето, която съм отдал за човечеството. Човечеството вече не върви в светлината, хората са загубили всичко, което съм им дарил, и са захвърлили славата, която им предоставих. Как могат да признаят, че Аз съм Господарят на всички съзидани същества? Как могат да продължат да вярват в Моето съществуване на небето? Как могат да открият проявите на Моята слава на земята? Как могат тези внуци и внучки да приемат Бог, когото собствените им предци почитаха като Господа, който ги е създал? Тези окаяни внуци и внучки щедро са „представили“ пред лукавия славата, образа и свидетелството, с които дарих Адам и Ева, както и живота, който дарих на човечеството и от който те зависят, за да съществуват; и са напълно безразлични към присъствието на лукавия и му отдават цялата Ми слава. Не е ли това самият източник на названието „измет“? Как може такова човечество, такива зли демони, такива ходещи трупове, такива проявления на Сатана, такива Мои врагове да притежават Моята слава? Ще Си върна Моята слава, ще Си върна Моето свидетелство, което съществува сред хората, и всичко, което някога Ми е принадлежало и което съм дал на човечеството отдавна — ще завоювам напълно човечеството. Въпреки това трябва да знаеш, че хората, които създадох, бяха свети хора, които носеха Моя образ и Моята слава. Те не принадлежаха на Сатана, нито бяха обект на неговото потъпкване, а бяха чисто Мое проявление, без най-малката следа от отровата на Сатана. И така, Аз казвам на човечеството, че искам само това, което е създадено от Моята ръка — светите хора, които обичам и които не принадлежат на никоя друга същност. Освен това ще им се наслаждавам и ще ги смятам за част от Моята слава. Но това, което Аз искам, не е човечеството, което е било покварено от Сатана, което днес му принадлежи и което вече не е Моето първоначално творение. Тъй като възнамерявам да възвърна славата Си сред човешкия свят, ще завоювам напълно оцелелите сред човечеството, като доказателство за Моята слава при победата Ми над Сатана. Приемам само Моето свидетелство като квинтесенция на Моето Аз, като обект на Моето доволство. Това е Моята воля.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)