Казваш, че признаваш въплътения Бог и че признаваш явяването на Словото в плът, но въпреки това правиш някои неща зад гърба Му, неща, които противоречат на това, което Той иска, и в сърцето си нямаш страх от Него. Това признаване на Бог ли е? Ти признаваш това, което Той казва, но не практикуваш това, което можеш, нито се придържаш към Неговия път. Това признаване на Бог ли е? И въпреки че Го признаваш, начинът ти на мислене показва само предпазливост към Него, а не благоговение. Ако си видял и признал Неговото дело и знаеш, че Той е Бог, но въпреки това оставаш безразличен и напълно непроменен, значи си от хората, които все още не са завоювани. Тези, които са завоювани, трябва да направят всичко, което е по силите им, и въпреки че нямат способността да навлязат в по-висшите истини — а тези истини може да са отвъд техните възможности — такива хора в сърцата си желаят да постигнат това. Именно защото има ограничения за това, което могат да приемат, има предели и ограничения за това, което могат да практикуват. Но те поне трябва да направят всичко, което е по силите им, и ако ти можеш да го постигнеш, това е на практика, което се получава благодарение на делото на завоюването. Ако кажеш, да речем, следното: „Като се има предвид, че Той може да изрече толкова много думи, колкото човекът не може, ако Той не е Бог, тогава кой е?“, такова мислене не означава, че признаваш Бог. Ако признаваш Бог, трябва да го докажеш със своите действия. Ако ръководиш църква, но не практикуваш праведност, ако жадуваш за пари и богатство и редовно си присвояваш средствата на църквата, това признаване ли е, че има Бог? Бог е всемогъщ и е достоен за почит. Как може да не се страхуваш, ако наистина признаваш, че има Бог? Ако си способен да извършиш такива подли деяния, тогава наистина ли Го признаваш? В Бог ли вярваш наистина? Това, в което вярваш, е един неясен Бог, затова не се страхуваш! Всички, които наистина признават и познават Бог, се боят от Него и не смеят да направят нищо, с което да Му се противопоставят или което накърнява съвестта им; те особено се страхуват да направят нещо, за което знаят, че е против Божията воля. Само това може да се счита за признаване на съществуването на Бог. Какво трябва да направиш, когато твоите родители се опитват да ти попречат да вярваш в Бог? Как трябва да обичаш Бог, когато невярващият ти съпруг е добър с теб? И как да обичаш Бог, когато братята и сестрите те ненавиждат? Ако Го признаваш, то по тези въпроси ще действаш правилно и ще живееш в реалността. Ако не успееш да предприемеш конкретни действия, а само казваш, че признаваш съществуването на Бог, значи си просто един бъбривец! Казваш, че вярваш в Него и Го признаваш, но по какъв начин Го признаваш? По какъв начин вярваш в Него? Боиш ли се от Него? Почиташ ли Го? Обичаш ли Го дълбоко в себе си? Когато си изпаднал в беда и нямаш на кого да се опреш, ти усещаш Божията прелест, но после забравяш за нея. Това не е любов към Бог и не е вяра в Бог! Какво в крайна сметка желае Бог да постигне човекът? Всички състояния, които споменах, като например чувството, че си много впечатлен от собствената си значимост, усещането, че бързо възприемаш и разбираш нови неща, това че контролираш другите, гледаш на хората отвисоко, съдиш ги по външния им вид, тормозиш простодушните, копнееш за църковни пари и т.н. — само когато целият този покварен сатанински нрав бъде частично отстранен от теб, твоето завоюване ще се прояви.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (4)“)