Време е всички вие да разберете истинското значение на вярата в Бог. Смисълът на вярата в Бог, за който говорих преди, беше свързан с вашето положително навлизане във вярата. Днес е различно. Днес бих искал да разнищя същността на вярата ви в Бог. Разбира се, това означава да ви я покажа откъм недобрата ѝ страна. Ако не го направя, тогава вие никога не бихте познали истинското си лице и всеки път бихте се хвалили със своята набожност и вярност. Справедливо е да се каже, че ако не разоблича грозотата в дълбините на сърцата ви, тогава всеки от вас би си сложил корона на главата и би запазил цялата слава за себе си. Арогантната ви и самонадеяна природа ви подтиква да се обърнете срещу собствената си съвест, да се бунтувате срещу Христос и да Му се противопоставяте и да разкривате грозотата си, като така изваждате наяве вашите намерения, представи, ексцентрични желания и алчни очи. И все пак продължавате да говорите, че страстта ви към делото на Христос гори през всички дни на живота ви и да повтаряте отново и отново истините, отдавна изречени от Христос. Това е вашата „вяра“ — „чистата ви вяра“. През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята вярност е обвързана със скрит умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва. Презирам опитите ви да Ме спечелите с красиви думи, защото винаги Съм се отнасял към вас искрено и затова очаквам и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра. Когато става дума за вяра, мнозина вероятно си мислят, че следват Бог, защото имат вяра, иначе не биха понасяли такова страдание. Затова те питам следното: ако вярваш в съществуването на Бог, защо не Го почиташ? Ако вярваш в съществуването на Бог, защо в сърцето ти няма и капчица страх от Него? Ти приемаш, че Христос е въплъщение на Бог, защо тогава Го презираш? Защо се държиш неуважително към Него? Защо Го сочиш с пръст? Защо винаги тайно следиш действията Му? Защо не се подчиняваш на Неговите разпоредби? Защо не действаш в съответствие със словото Му? Защо се опитваш да Го изнудваш и да крадеш от пожертвованията Му? Защо говориш от името на Христос? Защо съдиш дали делото Му и словото Му са правилни? Защо се осмеляваш да Го хулиш зад гърба Му? Тези и други неща ли съставляват вярата ви?

Думите и поведението ви разкриват черти от неверието ви в Христос. Неверието прониква в мотивите и целите на всичко, което правите. Дори погледът ви отразява неверие в Христос. Може да се каже, че чертите на неверието се проявяват във всеки от вас ежеминутно. Това означава, че във всеки момент съществува опасност да предадете Христос, защото кръвта, която тече във вените ви, е пропита с неверие към въплътения Бог. Ето защо казвам, че следите, които оставяте по пътя на вярата в Бог, не са истински. Докато вървите по пътя на вярата в Бог, вие не стъпвате здраво на земята — просто се носите по повърхността. Никога не вярвате напълно в словото на Христос и не сте способни веднага да го приложите на практика. Това е причината да нямате вяра в Христос. Друга причина, поради която нямате вяра в Него, е, че винаги имате свои представи за Него. Винаги сте скептични към делото на Христос, пренебрегвате думите Му, имате мнение за всяко дело, извършено от Христос, и не можете да разберете това дело правилно, не можете да се откажете от представите си, независимо какво ви е обяснено, и т.н. — това са все чертите на неверието, примесени във вашите сърца. Въпреки че следвате делото на Христос и никога не отпадате, в сърцата ви има твърде много бунт, който осквернява вярата ви в Бог. Може би не сте съгласни, но ако не можеш да се видиш отвътре, тогава със сигурност ще бъдеш сред онези, които загиват, защото Бог усъвършенства само тези, които наистина вярват в Него, а не съмняващите се в Него, и най-малко онези, които неохотно Го следват, без някога да са вярвали, че Той е Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“)