Днес това, което сте разбрали, е по-висше от това на всеки човек в историята, който не бе доведен до съвършенство. Независимо дали става дума за познанието ви за изпитанията, или за вярата в Бог, всичко това е по-висше от това на който и да е вярващ в Бог. Нещата, които разбирате, са това, което опознавате, преди да преминете през изпитанията на околната среда, но реалният ви духовен ръст е изцяло несъвместим с тях. Това, което знаете, е по-висше от това, което прилагате на практика. Въпреки че казвате, че хората, които вярват в Бог, трябва да Го обичат и да се стремят не към благословения, а само към удовлетворяване на Божиите намерения, това, което се проявява в живота ви, е далеч от това и е силно опорочено. Повечето хора вярват в Бог заради мира и други блага. Ако не е в твоя полза, ти не вярваш в Бог, а ако не можеш да получиш Божиите благословения, изпадаш в униние. Как би могло това, което си казал, да бъде твоят истински духовен ръст? Когато става въпрос за неизбежни семейни инциденти като разболяване на деца, влизане на близки в болница, лоша реколта и преследване от страна на членове на семейството, дори тези често срещани, ежедневни проблеми са твърде много за теб. Когато се случат такива неща, изпадаш в паника, не знаеш какво да правиш — и през повечето време се оплакваш от Бог. Оплакваш се, че Божиите слова са те измамили, че Божието дело е подигравка с теб. Не ви ли хрумват такива мисли? Смяташ ли, че такива неща се случват сред вас само в редки случаи? Вие прекарвате всеки ден сред такива събития. Не мислите ни най-малко за успеха на вярата си в Бог и за това как да удовлетворявате Божиите намерения. Истинският ви духовен ръст е твърде малък, дори по-малък от този на малко пиленце. Когато бизнесът на семейството ви губи пари, вие се оплаквате от Бог, когато се окажете в среда без Божия закрила, пак се оплаквате от Бог, и се оплаквате дори когато някое от пиленцата ви умре или старата крава в обора се разболее. Оплакваш се, когато е време синът ти да се ожени, но семейството ти няма достатъчно пари; искаш да посрещаш гости, но не можеш да си го позволиш и тогава пак се оплакваш. Пълен си с оплаквания и понякога не посещаваш събрания или не ядеш и не пиеш Божиите слова заради това, като понякога ставаш негативен за много дълго време. Нищо от това, което ти се случва днес, няма връзка с твоите перспективи или съдба; тези неща биха се случили и ако ти не вярваше в Бог, но днес прехвърляш отговорността за тях на Бог и настояваш да кажеш, че Бог те е отстранил. А какво да кажем за твоята вяра в Бог? Наистина ли си предложил живота си? Ако бяхте подложени на същите изпитания като Йов, никой от вас, които днес следвате Бог, нямаше да може да остане непоколебим, всички щяхте да паднете. А между вас и Йов има огромна разлика. Днес, ако половината от имуществото ви бъде конфискувано, вие бихте се осмелили да отречете съществуването на Бог; ако синът или дъщерята ви бъдат отнети, вие бихте бягали по улиците, крещейки глупости; ако единственият ти начин да изкарваш прехраната си стигне до задънена улица, би ли се опитал да отнесеш това до Бог; би попитал защо казах толкова много думи в началото, за да те уплаша. Няма нещо, което да не се осмелите да направите в такива моменти. Това показва, че не сте придобили истински прозрения и нямате истински духовен ръст. Така изпитанията във вас са твърде големи, защото знаете твърде много, но това, което наистина разбирате, не е дори хилядна част от това, което е около вас. Не се спирайте само на разбирането и проумяването; най-добре вижте колко от тях можете наистина да приложите на практика, колко от просвещението и озарението на Светия дух е спечелено с потта на собствения ви труд и в колко от практиките си сте реализирали собствената си решимост. Трябва да се отнасяш сериозно към своя духовен ръст и практика. Във вярата си в Бог не бива да се опитваш просто да правиш машинални движения за когото и да било — дали в крайна сметка ще можеш да придобиеш истината и живота, зависи от собствения ти стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (3))