От горе до долу и от началото до края Сатана смущава Божието дело и се противопоставя на Бог. Всички тези приказки за „древно културно наследство“, ценни „знания за древната култура“, „учения на даоизма и конфуцианството“, „конфуцианска класика и феодални обреди“ са отвели човека в ада. Никъде не могат да се видят напреднали технологии и съвременна наука, нито високоразвита индустрия, селско стопанство или търговия. По-скоро всичко, което Сатана прави, е да подчертае феодалните обреди, разпространявани от „маймуните“ в древността, за да нарушава, опонира и разрушава Божието дело умишлено. Той не само продължава да измъчва хората и до днес, но дори иска да ги погълне цели. Разпространяването на моралните и етичните учения на феодализма и предаването на знанията на древната култура отдавна са заразили хората, превръщайки ги в малки и големи дяволи. Малцина са онези, които с радост биха приели Бог, малцина са онези, които с радост биха приветствали Неговото идване. Ликът на цялото човечество е изпълнен със смъртоносни намерения и навсякъде във въздуха се носи погубващ дъх. Хората се стремят да пропъдят Бог от тази земя; с ножове и мечове в ръка те се подреждат в боен строй, за да „унищожат“ Бог. Навсякъде из тази земя на дяволи, където на човека постоянно се повтаря, че няма Бог, е пълно с идоли, а въздухът над нея е пропит от отвратителна миризма на горяща хартия и тамян — толкова гъста, че чак задушава. То е като воня на утайка, която се носи с извиването на отровната змия, толкова силна, че човек не може да се сдържи да не повърне. Освен това слабо се долавя звукът от зли демони, които монотонно напяват писания — звук, който сякаш идва от далечния ад, толкова много, че тръпки те побиват. Навсякъде из тази земя са издигнати идоли от всички цветове на дъгата, които превръщат земята в свят на чувствени наслади, докато царят на дяволите продължава да се смее злобно, сякаш подлият му заговор е успял. В същото време човекът остава в пълно неведение, а и не подозира, че дяволът вече го е покварил до степен, че той е изгубил съзнание и е свел глава в знак на поражение. Дяволът иска с един замах да изтрие всичко, свързано с Бог, и отново да Го омърси и да Го убие. Той е решен да разруши и смути Неговото дело. Как може да позволи на Бог да му бъде равнопоставен? Как може да търпи Бог да се „намесва“ в делата му сред хората на земята? Как да позволи на Бог да разобличи отвратителното му лице? Как да позволи на Бог да обърка делата му? Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същността му? С уродливата си душа той все още вярва, че е невероятно красив. Тази банда от съучастници в престъплението! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са се подиграли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание? От известно време демоните и злите духове вилнеят на земята и са запечатали намеренията и ревностните усилия на Бог толкова плътно, че са непроницаеми. Това наистина е смъртен грях! Как да не се тревожи Бог? Как да не изпитва Той гняв? Те сериозно възпрепятстваха Божието дело и му се противопоставиха. Колко непокорно! Дори тези демони, големи и малки, се държат като чакали по петите на лъва и следват злия поток, като създават смущения по пътя си. Знаейки истината, те съзнателно ѝ се противопоставят, тези синове на непокорството! Сякаш сега, когато техният цар на ада се е възкачил на царския престол, те са станали самодоволни и самовлюбени и се отнасят с презрение към всички останали. Колко от тях се стремят към истината и следват правосъдието? Всички те са зверове, не по-добри от свине и псета, начело на банда вонящи мухи, които самодоволно и самохвално клатят глави и предизвикват всякакви неприятности насред купчина тор. Те вярват, че техният цар на ада е най-великият от всички, без да знаят, че самите те не са нищо повече от вонящи мухи. И все пак те се възползват от силата на свинете и псетата — техните родители, за да клеветят съществуването на Бог. Като дребни мушици те вярват, че родителите им са големи колкото сини китове. Те не знаят, че макар самите те да са дребни, родителите им са нечисти свине и псета, стотици милиони пъти по-големи от тях. Без да осъзнават собствената си низост, те разчитат на смрадта на гнилоч, излъчвана от онези свине и псета, за да вилнеят, и най-безсрамно напразно си мислят за създаване на бъдещи поколения! Със зелени крила на гърба си (това се отнася до твърдението им, че вярват в Бог), те са надути и навсякъде се хвалят със собствената си красота и привлекателност, докато тайно хвърлят нечистотиите от собствените си тела върху човека. Освен това те са изключително самодоволни, сякаш могат да използват чифт крила в цветовете на дъгата, за да прикрият собствените си нечистотии, и по този начин потискат съществуването на истинския Бог (това се отнася до случващото се зад кулисите в религиозния свят). Откъде човек би могъл да знае, че колкото и омайно красиви да са крилата на мухата, в крайна сметка самата тя не е нищо повече от дребно създание с корем, пълен с мръсотия, и тяло, покрито с микроби? Благодарение на силата на свинете и псетата, които имат за родители, с необуздана свирепост те вилнеят из цялата страна (това се отнася до начина, по който религиозните служители, които преследват Бог, разчитат на силната подкрепа на правителството на страната, за да предадат истинския Бог и истината). Сякаш духовете на еврейските фарисеи са се завърнали заедно с Бог при народа на големия червен змей, обратно в старото си гнездо. Те са започнали поредната серия преследвания, продължавайки деянията си отпреди няколко хиляди години. Накрая тази група изроди със сигурност ще загине на земята! Изглежда, че след няколко хилядолетия нечистите духове са станали още по-хитри и лукави. Те постоянно мислят как тайно да подкопаят Божието дело. С многобройни хитрости и лукавства те искат да пресъздадат в родината си трагедията отпреди няколко хиляди години, като карат Бог почти да извика. Той едва успява да се въздържи да не се върне на третото небе, за да ги унищожи. За да може човек да обича Бог, той трябва да разбира Неговите намерения, да познава радостите и скърбите Му и да разбира от какво се отвращава Той. Това ще стимулира още повече навлизането на човека. Колкото по-бързо навлиза човекът, толкова по-скоро се удовлетворява Божието намерение, толкова по-ясно човекът прозира царя на дяволите и толкова повече се приближава към Бог, за да може да се осъществи Неговото желание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))