След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се! Роден в земя, пълна с нечистотии, човекът е силно засегнат от обществото, повлиян е от феодалната етика и е обучаван в „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, ограничените възгледи за живота, отвратителната житейска философия, напълно безполезното съществуване, извратеният начин на живот и обичаи — всички тези неща са навлезли сериозно в сърцето на човека и сериозно са подкопали и атакували неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-порочен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се подчини на Бог, нито пък някой, който доброволно да търси появата на Бог. Вместо това, под господството на Сатана, човекът не прави нищо друго, освен да се стреми към удоволствия, като се отдава на покварата на плътта в калната земя. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в тъмнина, не се замислят как да я приложат на практика, нито са склонни да търсят Бог, дори и да са видели Неговата поява. Как може едно толкова извратено човечество да има възможност за спасение? Как може човечество с толкова упадъчен морал да живее в светлината?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)