Някои хора, с какъвто и проблем да се сблъскат, когато изпълняват дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. От началото до края те задоволяват собствените си желания, а поквареният им нрав контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са успявали да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не придобиват истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, експертни познания и усвояване, за да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и собствената ти воля никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, ще станеш полагащ труд, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат труд? Има едно нещо, за което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, подбуди, намерения и мисли произтичат изцяло от собствените им желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и също така да предпазят репутацията и статуса си и да удовлетворят суетата си. Всичките им съображения и сметки са съсредоточени около тези неща, в сърцата им няма истина и те нямат богобоязливо и богопокорно сърце. Това е коренът на проблема. Днес по какъв начин е важно да подходите към стремежа си? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според намеренията на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божието одобрение. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божията внимателна проверка. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божиите намерения, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършител на всякакви злини. Ако още не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли или изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете отстранени. Хората, които извършват всякакви зли дела, със сигурност ще бъдат наказани и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)