Цялото човечество е покварено от Сатана, а в природата на човека е да предава Бог. Въпреки това сред всички хора, които са били покварени от Сатана, има такива, които могат да се подчинят на Божието дело и да приемат истината. Това са хората, които могат да получат истината и да постигнат промяна в нрава си. Някои хора не търсят истината, а просто се носят по течението. Те се подчиняват и ще направят каквото им кажете, могат да изоставят нещата, да дадат всичко от себе си и да понесат всяко страдание. Такива хора имат малко съвест и разум, надяват се да бъдат спасени и да оцелеят, но нравът им не може да се промени, защото не се стремят към истината, а се задоволяват само с това, че разбират доктрината. Те не казват и не вършат неща, които са в разрез със съвестта им, могат искрено да изпълняват дълга си и да приемат общение за истината по отношение на всеки проблем. Те обаче не полагат сериозни усилия, когато става въпрос за истината, умовете им са объркани и никога не могат да разберат същността на истината. Невъзможно е техният нрав да се промени. Ако искате да бъдете очистени от покварата и живот нравът ви да бъде променен, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова разобличат тези неща, трябва да ги признаеш и да се покориш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се покорите на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и да приемете и да се покорите на светлината от просветлението на Светия Дух, за която разговарят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри дела, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова житейският им нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че Петър имаше сходна човешка природа с тази на останалите ученици, но се отличаваше с пламенното си търсене на истината. Каквото и да казваше Исус, Петър сериозно размишляваше върху него. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“ Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли един и същ Бог и на небето, и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е практическа. Трябва да обичам Бог на земята, защото само тогава любовта ми ще е практическа“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. За да обича Бог и за да бъде тази любов практическа, човек трябва да обича въплътения Бог на земята. Любовта към неясния и невидимия Бог не е нито реалистична, нито практическа, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божието намерение. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била насочена единствено към търсенето на истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своето търсене на истината. Всеки път, когато Исус го съветваше, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същината на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, животът му нрав се промени и обнови. Ако човек не търси истината, никога няма да я разбере. Можете да говорите за думите и доктрините десетки хиляди пъти, но те ще си останат само думи и доктрини. Някои хора просто казват: „Христос е истината, пътят и животът“. Дори да повториш тези думи десетки хиляди пъти, от това няма да има никаква полза; ти не разбираш смисъла им. Защо се казва, че Христос е истината, пътят и животът? Можеш ли да изразиш знанието, което си придобил за това от преживяване? Навлязъл ли си в реалността на истината, пътя и живота? Бог е изрекъл Своите слова, за да можете да ги преживеете и да получите познание. Безполезно е само да изричате думи и доктрини. Можеш да опознаеш себе си само след като си разбрал и навлязъл в Божиите слова. Ако не ги разбираш, тогава не можеш да опознаеш себе си. Можеш да получиш проницателност само когато разбереш истината. Без да я разбереш, не си способен на проницателност. Можеш да видиш нещата ясно само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да ги видиш ясно. Можеш да опознаеш себе си само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да се опознаеш. Нравът ти може да се промени само когато си придобил истината. Без истината нравът ти не може да се промени. Само след като си придобил истината, можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Ако не си я придобил, не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Само след като придобиеш истината, можеш да се покланяш на Бог. Без да разбираш истината, дори и да Му се покланяш, поклонението ти няма да е нищо повече от изпълняване на религиозни ритуали. Без истината нищо от това, което правиш, не е практическо. С придобиването на истината всичко, което правиш, има практичност. Всички тези неща зависят от придобиването на истината от Божиите слова.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)